Актьор, вариететен режисьор, ментор по актьорско майсторство в „Като две капки вода“ и „Мозъкът“ от миналия сезон на „Маскирания певец“. Срещаме ви с Низама, както всички наричат Георги Низамов.
Как се самоопределяш: като вариететен артист, one man show, певец, актьор? Всякак. Правил съм всякакви неща. Първо съм актьор като образование. Имам около 28 роли в театъра, около 500 представления съм изиграл от дете. Аз съм от Ямбол. И на 10 години ме взеха в Ямболския театър, играх сина на Хан Крум. След това при Юлия Огнянова играх сина на депутата Паничков. Играх с Георги Парцалев над 50 представления на „Смъртта на председателя на домсъвета“. Парцалев идваше на гастрол в Ямболския театър. Дадох на театъра много, още от дете. После професионално играх в Кюстендилския, Габровския и Варненския театър.
Значи първо изигра едни 500 представления и чак тогава отиде да учиш… Пловдив имаше частна театрална школа, която изкарах. Междувременно издадох един албум – първия ми и засега единствен. Рокаджийски и целия на английски. Мелъди американски рок, блус, баладична и много приятна музика. Тази година за 50-ия ми юбилей смятам да възродя някои от нещата, ще има римейк на моята група оттогава – „Пъб Кроу” (означава лазене по кръчмите). Няколко години бях актьор, но някои от режисьорите не ме познаваха и ми даваха да играя несъществуващото гадже на Червената шапчица, петия брат на Боряна, този, който ще води кучето. По Радой Ралин в „Златното руно“ играех Кастор, охраната на Херкулес, което е много смешно, нали? И лека-полека ми писна и си казах: ами аз тогава ще стана режисьор и сам ще си се разпределям в роли. И отидох във ВИТИЗ. Приеха ме драматична режисура, след две години се прехвърлих във вариететна режисура. Преподавателят ми по драматична режисура Пламен Марков каза: „Виж какво, Жоре, теб те влече да правиш смешки. Отиди във вариететна режисура и ще се родиш!“ И отидох при балеринките.
Прави ли се вариете днес в България? Имаше навремето, а последното го направих аз. Бяхме само два випуска в тази специалност. Почетен художествен ръководител беше Хачо Бояджиев, после се оттегли. Нашият випуск беше с Шуши (Николай Атанасов) и Виктор Марков. Учехме същите неща като в драматична режисура с тази разлика, че при нас се развиват уменията да правиш така наречените „леки“ жанрове – мюзикъл, вариете, кабаре, дори и концерти, модни ревюта – много по-широк диапазон от сценични изкуства. Всичко е подчинено на законите на театъра. Всички компоненти на художественото съдържание като проблем и решение на проблема, нравствено послание и т.н., трябва да се опиташ да ги вплетеш в един забавен спектакъл. Бях в четвърти курс, когато направих последното вариете в България. Спектакълът ни в Японския хотел беше от 40 артисти. Алфредо и компания дойдоха от Куба за моя спектакъл и после останаха тук. Имах два балета – български на Данчо Карнолски и кубински, които бях вплел в конфликт.
България е малка страна, а вариетето изисква големи ресурси. Трябва да има екзистенц минимум изпълнители. Затова то се и раздели на няколко клона. Едната част – музикалната, се разклони на пиано-барове, където са двама, трима или петима музиканти, и чалгаджийници, където са разголените жени. Третият клон е така наречената стенд ъп комеди сцена. Просто са на различни места и не може да бъдат обединени в едно. Обединиш ли ги, трябват ти поне 300 човека публика, за да съществува вариетето, а да играеш пред 50 човека – няма как да стане, не се изплаща.
Как ти хрумват идеите за вариете или комедийно шоу? Можеш да направиш вариете и от Достоевски. Не е проблем, ако имаш достатъчно фантазия и добре мотивираш това, което се случва на сцената. Просто трябва да спазваш сценичните закони, а не да ползваш текста на някой драматург и около него да подскачат балеринки. Започнеш ли да правиш нещо на сцената, трябва вече да си го измислил като случка. То е като композиране на песен, като рисуване на картина. Това е висока степен на творчество, не е просто интерпретация. Изпълнителите и певците може да са много велики, но те не са творци. Те са интерпретатори. Затова режисурата е творческа дисциплина, измисляш нещо, което се случва. И Пушкин съм правил, защото е бил драматург. А какъв Моцарт и Салиери направих… Моят Салиери правеше вуду магия на Моцарт, който е на легло, и докато върви „Лакримоза“, той бавничко му спира кислорода. Беше смешно.
Как можеш да разсмееш публиката? Аз лично мога по много начини. С автоирония и с пародия. Първо иронизирайки самия себе си. Това винаги върши работа, особено за хората, които ме познават. А в България доста ме познават. И другото е, че хората се смеят на дебел космат мъж, преоблечен в пайетена рокля – такъв съм аз в последното ми шоу. Но това е много лесно. С малки детайли може да стане и от името на образа. Смешката е в детайлите. Но ако нямаш генерална концепция за смешката, тя става фрагментарна. Българите са скептични особено заради името ми. Идват и си мислят: сега този какво ще направи чак пък толкова. Идват с голямата кошница, предубедени. И ти трябва да ги взривиш. Ето затова във всеки един момент трябва да има случка и ако не си режисьор, е трудно. Принципът при мен е – моментално минаване от образ в образ.
А как можеш да разплачеш хората? Много хора плачат от смях, но мога да бъда и драматичен в песен обаче. Една песен на Бийтълс я правя във вариант Джо Кокър страхотно. Та с тази песен Little help for my friends съм разплаквал много хора. Има един момент в нея, когато изкрещяваш, главата ти се изпразва, полазват те мравки и губиш съзнание. Винаги на едно и също място е. Но не ми е силата да разплаквам хората. Мога да го правя само от смях.
Кога те забеляза Маги Халваджян? Първо ме забелязаха Кирил Ампов и Ласка Минчева, когато ме направиха водещ на “Хит минус едно”. После бях в предаването „Игри на съдбата“ и асистент на Шани в БНТ. В две авторски предавания – в “Кинообектив“ представях новите филми на седмицата и паралелно с Тони Тонев правехме предаването ГАСС – Генерална асамблея на смешните сили. През 2008-а отидох в „Пей с мен“, където изпълних „Дарт Вейдър на Йода думаше“ и на Слави Трифонов му увисна ченето. Любо Дилов-син ми каза, че правят страхотно предаване с Маги Халваджян и ме извика да изпея парчето на Джо Кокър и да ме представи на Маги. Като отидох, те ме писали имитатор. И трябваше да имитирам. И кого да имитирам – започнах със самия Любо в „България търси талант“. После изимитирах Джоко Росич и Командира – Иван Костов, изимитирах всички. Вдигнах ги на крака и ги взривих. Последва сериозна финансова криза и реших да емигрирам в Англия през 2011-а, живях там 8 месеца.
Защо не остана в Англия? Трябваше да мина по цялата стълбичка на тяхното образование. Те не са като в Америка, където ако те харесат, веднага си вътре в нещата. В Англия е степ бай степ, а на 40 години тепърва да уча там ми се стори невъзможно. Децата ми бяха малки и трябваше да се грижа за тях. Можех да направя някаква кариера. Имах предложение за филм даже – в „Клетниците“ с Хю Дкакман и Ръсел Кроу трябваше да изпея нещо на войниците. Тогава обаче не даваха документи на българи и румънци, вече си бях взел билет за България и се прибрах. Обадих се на Маги и след месец той ме извика и ми пусна испански вариант на предаването „Като две капки вода“, показа ми един и каза: това си ти – преподавателят по актьорско майсторство и имитации. След 20 минути подписах договор. В четвъртия сезон бях експериментално и участник заедно със Светльо Христов. Правехме безумни дуети като Фънки и Милена, двама Фреди Меркюри, Бионсе и Лейди Гага. Представяте ли си ме като Бионсе – този бидон столитров да е Бионсе – една от секссимволите на света.
