Градски легенди от Холивуд

От 25-и кадър до несъществуващи книги… Светът на киното крие множество интересни истории, мистерии и митология, паралелни теории, светове и дори конспирации…

Още от самото си зараждане холивудското кино буди възхита у всеки, който държи на добрата филмова продукция. Еталон за качество и професионализъм, то обаче има своите мрачни тайни. Скелетите в гардероба, легендите, интересни моменти, останали далеч от очите на зрителите, митове и истории, които карат хората да ахкат, а понякога дори да настръхват, събираме в следващите редове

Повелителят на неподправения ужас

Има една вълнуваща конспиративна теория, според която Алфред Хичкок така и не е режисирал известната „сцена под душа“ в шедьовъра си „Психо“. Някои твърдят, че оставил тази работа на асистент-режисьора на продукцията, а други сцени – на главния си оператор Джон Л. Ръсел, с когото работи по много от филмите си. И двете не са доказани, но теорията витае из въздуха като истинска градска легенда, дошла директно от дълбините на стария и любопитен Холивуд.

„Психо“, който тази година навършва 60 години от премиерата си, е от филмите, обречени да бъдат окичени с интересни истории, които да засилят още повече митологичния им ореол. Ето още няколко – когато студиото отказва да продуцира филма, Хичкок залага цялото си имущество, за да го направи. Включително и басейна в дома си. Преди това изкупува всички копия от романа на Робърт Блох, за да може публиката, дошла да гледа филма, да се шокира от финала. Постига го със замах. Книгата на Блох е базирана на реалния психопат и сериен убиец Ед Гийн, за чиито зверства може да прочетете, ако имате по-здрав стомах. Друга градска легенда гласи, че тъй като Хичкок сам организирал премиерата, решил да заключи публиката вътре, за да не може никой, който е закъснял за филма, да влезе и така да развали удоволствието на онези, които са дошли навреме и гледат в захлас. Практика, която би била приложима и днес, стига кината и студиата да бяха по-смели.

Историите и легендите продължават от каста на Джанет Лий през избора на Антъни Пъркинс и Вера Майлс, чак до историята, че за кръвта във всички сцени на безспорния си шедьовър  Хичкок е използвал шоколад, чиято текстура се стича приятно по стените и най-много напомня на червената гъста течност. Истината е, че Хичкок е такъв майстор, че филмите му заслужават да бъдат разказвани с допълнени към тях  митологии, легенди и напудрени истории.

Две години след като създава „Психо“, Хичкок се заема с филмирането на друга кратка история, този път от любимата му Дафни дьо Морие. Преди това двамата са се „срещнали“, когато Хичкок решава да филмира романа й „Ребека“ и „Староприемница „Ямайка“. За „Птиците“ обаче – филм, който се случва много години след първите два, той открива новата си любима звезда – младата и красива Типи Хедрън. Майката на Мелани Грифит е изгряваща актриса и участва предимно в реклами. Историите около „Птиците“ варират от неприятни до страшни. Говори се, че Хичкок бил така обсебен от Типи, че я тормозел винаги, когато имал възможност. Повтарял дубли до безкрай и бил изключително рязък. Хедрън разказва, че той решава да използва реални птици за сцената на тавана, без да я предупреди. Съответно лицето и тялото й са издрани от пернатите животни, а дублите, които Хичкок си позволява да направи, са повече от необходимото – над 20. Сцената пък се снима цял ден до пълно изтощение на актрисата. След това снимките са спрени за няколко дни, докато Хедрън се възстанови. Въпреки това двамата работят заедно още веднъж – по филма „Марни“, и никога повече не се срещат.

Собствен почерк или фалшификат

Друг човек, който обича да прекалява с лентата, е Стенли Кубрик. Неговите филми също са пълни с истории и легенди. Една от най-любимите на филмовите конспиратори  е тази, че поради смъртта му преди края на снимките на „Широко затворени очи“ Том Круз довършва проекта  като актьор и режисьор. Истината е малко по-различна. Да, Кубрик наистина умира на финала на филма, но няма доказателства, че някой от актьорите участват по какъвто и да било друг начин в създаването на тази великолепна епопея за любовта, отчуждението и страстта.

Друг филм на Кубрик, който заслужава внимание заради историите, свързани с него, а те са истина, е „Сиянието“. Три години след като е публикуван романът на Стивън Кинг, започва филмирането му. Кубрик променя голяма част от оригиналната творба, заради което и до днес майсторът на писания хорър не може да понася филма. Самият Хичкок неведнъж е казвал, че ужасът не се създава от това просто да покажеш кръв и чудовища на екрана, а да дадеш на зрителя съвсем малък поглед – като сянка, пръски, писъци, и неговото въображение ще свърши останалото. Защото по-голям ужас от онзи, който някой може да създаде в главата си, няма. Освен може би този в главата на Стенли Кубрик. Използвайки похватите да създаде клаустрофобия в широко пространство, за да може зрителят да усети чувство на ужас в място, окъпано в топли цветове, Стенли Кубрик строи малка чуплива, страшна и истерична кула от карти, в която вкарва митологията на Кинг – за сиянието, което определени хора притежават и те имат специални способности, примесва я с на пръв поглед човешка драма и доукрасява с Джак Никълсън с брадва.
Репликата „Ето го Джони“(Here’s Johnny), произнесена от Никълсън на фона на полуизкорубената врата на една стая, в която съпругата му Уенди крещи истерично, докато той се опитва да я убие, отнема 3 дни заснемане и най-малкото 30 броя нещастни врати в бяло. Днес това ни се струва незначително на фона на сцената, която имаме като финален вариант. Една от най-разпознаваемите сцени в модерното кино изобщо. „Сиянието“ е от филмите, които може и да не сте гледали, но почти всеки човек може да познае поне по няколко детайла от него – близначките в коридора, оранжевия килим, сцената с брадвата или тази с бухалката, снимана точно 127 пъти. А финалният вариант е истеричен ужас на една луда потна жена, която не иска да бъде докосвана от Джак Никълсън, превърнат в по-страшна и гнусна версия наТорбалан. От „Уенди, прибрах се“ през „Ето го Джони“, „Червена стая, червена стая“ до известната стара поговорка „Само работа и никаква игра правят Джак скучно момче“ (All work and no play makes Jack a dull boy), всичко в „Сиянието“ е код, който, разбира се, ще бъде разкрит с финалния си кадър.

25-ият кадър

В дебрите на киното още се носи легендата за „Боен клуб“, чийто финал крие провокация. В последния епизод, когато корпоративна Америка бива обгърната в пламъци, се появява 25-и кадър на гол пенис. И не, това не е конспирация или просто теория, а реален факт. Историята тук няма много украски, а само краткото обяснение, че в знак на бунт, какъвто е целият филм, Дейвид Финчър – режисьор на проекта, и Чък Паланюк – автор на книга и на сценария, решават да сложат пенис накрая, в 25-ия  кадър, за да го видят само онези, които гледат много внимателно. И наистина, ако проявите наблюдателност, ще забележите как един пенис проблясва за стотна от секундата, за да ви стресне, да ви шокира и дори да ви засрами.

Spread the love
Публикувано от
Още от Зорница Аспарухова

Където и да си, остарявай като парижанките!

Четем „Как да бъдеш парижанка, където и да си“ и нейното продължение...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ