Някои от най-ярките спомени на Камара от израстването му в Сиера Леоне са свързани с уличните паради, наследство от колониалното минало на страната. „Хората нямаха нищо, но си представяха най-безумните скулптури, фенери и костюми – разказва разпалено той. – Бях очарован от облеклото на чичовците и лелите ми. И аз исках да съм част от този екип, защото всички бяха толкова креативни.“ Но наред с това Иб преживява и гражданска война. Хиляди деца са мобилизирани от двете страни на конфликта. „Загубих приятели – казва Камара. – Къщата ни беше бомбардирана. Видях трупове на улицата, оръжия.“ Той също лесно би могъл да бъде дете войник, но всички в квартала обичат баща му и когато отиват да ги нападнат, някои от момчетата го разпознават. Така семейството на Камара е пощадено. Тъй като ситуацията в Сиера Леоне се влошава, те бягат в съседна Гамбия. Тогава Камара е на седем. Остава там с чичо си и леля си, докато родителите му продължават към Англия. Ето защо в работата му често се усеща военен подтекст или потиснато насилие сред възхитителната красота на образите, които оформя със стайлинга си. Още с
ПЪРВАТА СИ КОРИЦА ЗА DAZED
предизвиква противоречия. На нея млад чернокож, облечен в анцуг на Gucci, се ваксинира против ковид. „Антиваксърите изобщо не го приеха – споделя той. – Получих толкова много неприятни съобщения. Но поне успяхме да провокираме разговор и се надявам да сме насърчили младите хора да се ваксинират.“ Една от особеностите му е отвращението към кориците с известни личности: „Не ме интересува колко са известни. Ако не правят нищо, което според мен е от полза за обществото, или нямат интересна гледна точка, не ме интересуват.“ И все пак той слага на корица звезди като Хари Стайлс и Риана. Във фотосесията преобразява Хари като съвременен Марлон Брандо, но на друг кадър от фотосесията прилича повече на Мисис Даутфайър с плетена рокля в тревистозелено и чорапогащник на точки (трябва да зърнете усмивката ми при вида на тази снимка). А на любимката на всички Риана посвещава цели три корици. На една от тях певицата е с перука ала Мардж Симпсън със зелена шапка на Louis Vuitton и грим, вдъхновен от Древен Египет. На втората е застанала като амазонка в златен костюм от змийска кожа, а третата пък е препратка към песента ѝ Umbrella.
МЛАДИТЕ ХОРА ВСЕ ОЩЕ ТЪРСЯТ СПИСАНИЯ
казва Камара пред The New Your Times. „Просто искат да са по-добре представени там. Това означава да се погледне отвъд Париж, Лондон и Ню Йорк. Да се насочат прожекторите към често пренебрегвани градове в Африка и Азия, да се наемат местни писатели и фотографи, да се обръща внимание на различните култури и така да се създаде мечтаната от всички модна вселена, която да разказва тези истории, а те да достигнат до масовия потребител.“
Всъщност Иб за кратко мечтае да бъде и моден дизайнер. „Но впоследствие осъзнах, че чрез стайлинга по-бързо мога да разказвам историите, които искам“, обяснява той. Като свои вдъхновители посочва режисьора Куентин Тарантино, композитора Ханс Цимер и редакторката на Harper’s Bazaar и Vogue Даяна Врийланд поради способността им да създават разпознаваеми светове – всеки в своя характерен стил.
Това успява да направи и самият Камара със собствения си занаят. Да разказва истории, без да е нужно да отронва и дума. Ще продължава да го прави и за Off-White от и в името на Върджил.
