Вяра, надежда и любов
Повечето кенийци – около 85,5%, са християни. Най-много са протестантите, следвани от католиците и евангелистите. Районът, който обитавам, е пълен с евангелистки църкви, към които буквално се пристрастих – от малки ламаринени бараки до големи със стотици скамейки и огромни ЛЕД екрани.
Евангелистките служби в Кения според мен са място, където хората пристъпват не просто за връзка с Бога, а към пространство, в което душите им намират свобода. Там пасторът често познава всеки по име, знае чий баща е болен, кой има нужда от добра дума. Когато говори, това не е просто проповед, а истинско общуване.
След кратката проповед купонът започва. Малки деца, възрастни хора, баби и дядовци се увличат в ритмите на музика и танци. Песните им са весели и жизнерадостни, утвърждаващи вярата им в Бога и в живота! Може би именно щастието, което изпитват в такива моменти, им дава енергия да изкарат до следващата седмица, без да губят надежда.
Сафари и комари
Няма как да отидеш чак до Кения и да пропуснеш това, което най-много привлича туристите към тази страна – сафари. Местните агенции предлагат варианти само до един парк, до два, до колкото си поискаш за колкото дни пожелаеш. Често комбинират офертите и с посещение на Диани бийч, един от най-красивите плажове. Настаняването си избираш сам – да спиш на палатка в къмпинга или в мегалуксозни лоджии и хотели.
Аз се спирам на доста бюджетен вариант, маршрутът ми е седемдневен на база пълен пансион и включва Масай Мара, езерата Накуро и Найваша и Амбосели. Бия си ваксина за жълта треска, за малария не успявам, но се зареждам с достатъчно репеленти.
В легендарния национален парк Масай Мара сме през дъждовния сезон – животните навсякъде са обградени с вода и след доста еквилибристики се ориентираме къде са големите стада и как да стигнем до тях. Не може да излизаме с колите извън официалните пътища, за да не нарушаваме естествената им среда. Но все пак, наблюдавайки десетките джипове, с които ги обграждаме в кръг и правим снимки в несвяст, мисля, че ние сме реалните хищници в тази перфектно подредена вселена. Неканени гости сред величието на саваните.
Къмпингът, в който отсядаме в началото, е отвратителен. Ток пускат само до десет вечерта, евентуално. Ако не могат, вечеряме на газови лампи и свещи по масите. Е, и в това има романтика. Лошото е, че няма нито топла, нито студена вода. Спим в едни брезентови къщички, където всичко се отваря и затваря с ципове.
Следващата спирка е езерото Накуру. Вълнувам се много, но за съжаление, снимките на хилядите фламинго, които туристическите агенции изтипосват по своите брошури, генерално се разминават с действителността. Не че не видяхме фламинги. Видяхме, но бяха пренебрежимо малко. Шофьорът на джипа ни обясни, че основните причини за отсъствието им са промените в нивото и химията на водата – по-малко солена и алкална. Това води до намаляване на водораслите, с които се хранят птиците, и ги кара да мигрират. Въпреки това си пълним очите с достатъчно красоти. И най-накрая ни настаняват в истински хотел, преди да се насочим на следващия ден към езерото Найваша.
В Навайша царува интимност. Дърветата, изправени в плитчините, приличат на стражи на тайнствен подводен свят. Хипопотамите се подават незабележимо. Разходката с лодка открива малки мигове на чиста магия с шумолене на криле, галещ полъх и далечен зов от дивото. След толкова друсане по джиповете и висене почти по цел ден в тях спасяващ се оказва изборът ми да посетя и Кресънт Айлънд (Crescent Island) – малък живописен полуостров в езерото, известен с уникалното си пешеходно сафари. В описанията за него четох, че е частен резерват, където няма хищници, затова животните се движат свободно и спокойно. Посетителите могат да се разхождат сред жирафи, зебри, антилопи и газели, докато се наслаждават на гледки към езерото и вулканичните хълмове наоколо. Е, не можеш да галиш жирафите, защото ще те сритат, но до два метра от тях няма проблем. Един, докато се възхищавах на изящната му шия, изведнъж започна да пикае. „Снимай! Бързо, снимай!“ в екстаз викам на гида, а той ме успокоява, че процедурата трае пет минути.
Към хотела нямам забележки, като изключим, че всеки ден ядем едно и също. Вече съжалявам, че не си букнах по-кратко сафари и няколко дни на плажа. Много ми идват слоновете, жирафите, препускането, за да видим лъвове, които кротко спят или се помоткват…
Слонове и масаи
На следващия ден продължаваме към Амбосели, но преди това минаваме през Hell’s Gate, един от най-приятните национални паркове в Кения, където можеш да правиш сафари пеша или с колело сред дивата природа. Паркът е известен със скалните си формирования и вулканични клисури, както и с факта, че е вдъхновил пейзажите във филма „Цар Лъв“. Там също има шанс да видиш свободни животни, но за мен най-интересни са каньоните. Стените им се издигат високо над теб, а на места коридорите са толкова стеснени, че минаваш почти странично. По пътя има малки термални чешмички, топла пара и минерални отлагания, които правят скалите шарени и сюрреалистични. Разходката е като миниприключение през естествен лабиринт, където всеки завой разкрива нова форма или каменна арка. Малко като Петра, ама несъвсем.
Накрая на пътуването се озоваваме в Амбосели, където ни предстоят цели два дни. Атмосферата някак си се променя – в подножието на Килиманджаро слоновете са владетелите. Те прекосяват равнините величествено и вглъбено като древни пазители на земята. Вечерта слънцето се спуска зад долината и прахът във въздуха се превръща в златна мъгла, която оформя силуетите им като сенки от друг свят. Е, тук комарите ме разкъсаха на парчета, а пъпките от тях не минаха със седмици. Добре, че не бяха заразени.
Разбира се, нищо в Кения не е напълно завършено без среща с хората, които от векове живеят в хармония с тези земи. Казват, че посещението в масайско селище е докосване до живото сърце на културата. Лично за мен усещането е като да си в шоу на „Балкантурист“. На входа задължително ще поподскачат, ще ви метнат едно червено наметало на гърба, за да се включите и вие, а после ще ви поканят в селото. Следват демонстрации как си палят огън, как си правят щитове и копия, малко задължителна история и малко легенди. Накрая, естествено, те водят на пазара, откъдето да купиш местни произведения.
В края на престоя ми в Кения разбирам, че това пътешествие не е било поредното ми приключение. То беше обръщане към нещо първично и усещането, че живея в свят, много по-голям от всичко, което познавам. Знам, че Кения ще остане в сърцето ми и че ще се върна скоро. Пак при Диана, на друго място, с друг акцент, но ще се върна.
