Някои учени алармират, че заради климатичните промени генната мутация, отговорна за рижия цвят, ще се случва все по-рядко, а след 100 години червенокосите ще изчезнат напълно. И светът със сигурност би бил по-сив, тъжен и скучен без тях
Когато за първи път къносах косата си, бях на 14. Не ме спряха нито увещанията на майка ми, че естественият ми пепеляворус цвят е много интересен, нито мърморенето на баща ми, че съм още малка. 30 години оттогава съм вярна на този цвят с малки прекъсвания. Модите се сменяха, понякога бях на вълната на тренда, друг път в периферията му, но това не ме интересуваше. Никога няма да забравя чувството, когато отмих лепкавата каша от косата си и се погледнах в огледалото. От пепелява мишка се бях превърнала в Жар-птица. Сякаш изведнъж всичко си дойде на мястото – това беше цветът, с който трябваше да съм се родила, а естественият ми беше просто някакво генетично объркване. Години по-късно, когато изневерявах за кратко на червеното с русо, розово или кестеняво, все едно изневерявах на себе си. И всеки път тръпката при завръщането беше все така силна. Така ме беше омагьосало червеното, че най-накрая осъзнах – няма смисъл да му се съпротивлявам.
Извън личната ми любовна история с къната, хората с рижи коси винаги са интригували въображението със своята мистериозност, сякаш пришълци от някакъв друг свят. Чували ли сте някога вицове за червенокоси? Няма и да чуете. Не само защото се срещат рядко, а и защото те будят някакво страхопочитание. Сред океана от стереотипи, в който блондинките са сладки и секси, а брюнетките –сериозни и умни, червенокосите са сирените, които подмамват с песните си моряците към гибел. Макар често подигравани и тормозени като малки заради морковените си коси, те носят със себе си полъх на смътна опасност като всяко различно нещо.
Дали наистина са толкова различни
Определено, поне според науката.
Рижата коса е плод на генетична мутация. При нея MC1R генът увеличава количеството на червения пигмент (феомеланин) и намалява количеството на по-тъмния (еумеланин). Заради това червенокосите имат по-светла кожа, лунички, по-светли очи и, разбира се, рижа коса. Както и по-висока чувствителност към слънчева светлина поради липсата на еумеланин. За да се роди рижо дете, трябва и двамата родители да са носители на мутирал MC1R ген, дори при тях да не е външно изявен.
Червенокосите хора са наистина рядко срещани – по-малко от 2% от населението (около 140 милиона души). Най-много са в Шотландия (13%) и Ирландия (10%). Също така рядка е комбинацията от рижа коса и сини очи. Обикновено естествените червенокоси са със светлокафяви, лешникови или зелени ириси. Интересен факт – въпреки че се среща най-често сред западно- и северноевропейските нации, рижият ген не е запазен само за бялата раса. Макар и в много по-малка степен, той се появява и при всички останали заради засилените миграционни потоци.
Рижата коса има своите особености. Може би не ви се вярва, но тя не посивява. Просто цветът избледнява постепенно към прасковено и бяло. Освен това е с най-плътен и дебел косъм, за да компенсира по-малката гъстота – средно 90 000 косъма срещу 110 000 за блондинките и 140 000 за брюнетките. Ако сте рижа и ви хрумне да се боядисате в друг цвят, недейте! Освен че е грехота, ще бъде много трудно –червеният пигмент е много устойчив и в повечето случаи избива под новия цвят.
Не е само до косата – целият организъм на червенокосите е различно устроен. Те са по-чувствителни към болка и болкоуспокояващи и се нуждаят от по-силна анестезия на операционната маса. Не реагират добре и на екстремни температури. Тъй като рецесивните гени обикновено вървят по двойки, много често рижите хора са и левичари.
Набедени за вещици, червенокосите наистина имат някои суперсили. На първо място, те са истински фабрики за витамин D – произвеждат по-големи количества от „обикновените“ хора, при това без да им се налага да прекарват много време на слънце. Истинска благословия с оглед на факта, че се срещат предимно в северните страни, а бледите им кожи лесно изгарят и са по-застрашени от рак на кожата. Изглежда че приказките за огнения темперамент на червенокосите си имат биохимично обяснение – те произвеждат и повече адреналин от останалите, което ги прави по-ефективни в стресови ситуации от типа „бий се или бягай“. И още нещо – хората с рижи коси миришат по-приятно от останалите, което се дължи на по-високата киселинност на мастния слой върху кожата (да си припомним „Парфюмът“ и уханието на младото червенокосо момиче с млечнобяла кожа).
И последно, ако сте се съмнявали някога, че рижите хора са по-секси, ето ви научни факти – според германско изследване червенокосите жени правят секс по-често от останалите. Подобно изследване във Великобритания е още по-конкретно – червенокосите се отдават на ласки средно три пъти седмично, докато блондинките и брюнетките го правят средно два пъти в седмицата.
Запазено за грешници
Адреналин и сексуалност – откак свят светува, тази взривоопасна комбинация няма как да се размине безнаказано.
Според езотеричните учения Бог създал мъжа и жената едновременно. Това били Адам и Лилит – и двамата от пръст, равнопоставени. Лилит била своенравна и недопустимо еманципирана и отказвала да се подчинява на мъжа си. При една от кавгите им в яростта си тя изрекла забраненото Божие име и била прокудена от Рая. На нейно място Бог направил Ева – по-приемлива, по-покорна, създадена от реброто на мъжа си жена. В други източници Лилит се появява като демон, любовница на Сатаната и дори змията, която изкушава Ева. Във всички случаи тя е архетип на непокорната, опасна и непредсказуема жена. Цветът на косата ѝ? Червен, разбира се!
Друга библейска червенокоса е Мария Магдалена, блудницата (че каква друга). Макар днес да има хипотези, че не е била никаква блудница, а спътница и съпруга на Исус, позорното петно си стои върху името ѝ. И мъжете не са пощадени в Библията – предателят Юда също е риж.
През Средновековието нещата стават още по-зле. Червенокосите винаги са били подозрителни, но ако на мъжете им се е разминавало с неодобрителни погледи изпод вежди само заради факта, че са мъже, за жените не може да се каже същото. Жената с огнена коса отива, където ѝ е мястото – на кладата. Стотици червенокоси са изгорени като вещици, блудници, дяволски изчадия и каквото още е могло да роди болното от религиозен фанатизъм и сексуална фрустрация патриархално въображение.
Червените кралици
Ненавиждани от религията, но обичани от историята, не една и две червенокоси жени са останали в хрониките с ум, изобретателност, благородство и кураж.
Всички сме чували за Клеопатра, владетелката на Египет, последната от династията на Птолемеите. Описват я като неособено красива, но въпреки това благодарение на интелигентността си тя не само успява да омае двама велики римляни – Юлий Цезар и Марк Антоний, но и да управлява успешно държавата. Клеопатра често е изобразявана с рижа коса, която вероятно дължи на гръцкия си произход.
