Светът отбелязва 100-годишнината от рождението на великата оперна дива
100-те години от рождението на най-известната оперна дива на XX век са повод за поредното избухване на гръцката национална гордост, въпреки че Мария Анна Сесилия София от бедното емигрантско семейство Калогеропулос се появява на вселенската сцена в Ню Йорк на 2 декември 1923-та. Тя проговаря бащиния си език чак като тийнейджърка, но това едва ли е основен акцент в експозицията на новия музей, посветен на Калас, който наскоро отвори врати в Атина.
Някогашната вила на Калас на езерото Гарда в Италия
Какво можем да видим в триетажната неокласическа сграда в жълто в сърцето на мегаполиса – срещу разкошната митрополитска катедрала? Много снимки на Калас – от детството в Ню Йорк до най-бляскавите класически зали. Ефектна колекция от нейни чанти, ръкавици, тюрбани, така омразните ѝ очила, ветрила, огледала, грамоти, медали, портрети… Страхотни тоалети, някои от които са на любимата ѝ дизайнерка Бики Буйер, внучка на Джакомо Пучини. Кичур коса, предвидливо запазен от личния ѝ Фигаро, който го продава на търг. Кадифената синя рокля на Виолета от „Травиата“ в миланската „Ла Скала“ през 1955 г. Скица, рисувана от магьосника на обувките Маноло Бланик, вдъхновено посветена на Калас. Кадри от филма „Медея“ на Пиер Паоло Пазолини, с който Калас се завръща под прожекторите след близо десетгодишен любовен антракт. Легендарното сопрано оживява в безценни исторически артефакти, редки записи и уникална сбирка от винилови плочи. На втория етаж звучи култовата ария „Каста дива“ от „Норма“ на Белини. Чуват се думите от прощалната ѝ реч през март на 1972-ра пред студентите в знаменитото висше училище за изкуства „Джулиард“: „Продължавайте по правилния начин, а не с фойерверки. Аплодисментите не бива да бъдат лесни.“
В новоткрития музей на Калас в Атина са изложени нейни детски снимки, чанти, ръкавици, тюрбани и рокли заедно с омразните ѝ очила за късогледство
За съжаление, някогашната вила на Мария на полуостровчето Сирмионе в езерото Гарда – между Верона и Бреша, рядко фокусира любопитството на тълпите, с които е трудно да се разминеш в повечето от месеците на годината. Два пъти се опитах да се добера до информация чия е в момента къщата, но напразно – единствено дискретна табела показва, че тук е живяла звездата на белкантото. Италианците би трябвало да са ѝ по-благодарни, защото през 50-те именно тя възкресява този техен стил на пеене.
Затова пък режисьорът Том Волф, който от десетилетие насам възражда наследството на Калас, избрала в крайна сметка родната му Франция за свой дом, прави пореден поклон пред нея. Филмът „Калас – Париж, 1958“ връща зрителите в нощта, когато тя за първи път омагьосва публиката в Града на светлината и любовта. Чарли и Уна Чаплин, Брижит Бардо, херцогът и херцогинята на Уиндзор, президентът Рене Коти, Аристотел и Тина Онасис са сред аплодиращите тричасовия ѝ триумф в опера „Гарние“, излъчен на живо и по телевизията за 30 милиона меломани. Сега Том Волф модернизира черно-бялото копие, педантично възстановявайки забравените кадри. Той е невероятен късметлия – през 2021 г. се сдобива с оригиналните 16-милиметрови ленти от концерта, запазени в някакво мазе. „Каста дива“ от „Норма“ на Белини, „Мизерере“ от „Трубадур“ на Верди, второ действие на операта „Тоска“ – вестниците го наричат „най-великото представление на света“, коментира Волф незабравимата нощ. Според него най-ценното е, че възкръсналите материали показват Калас и като актриса, а оцветяването им позволява по-близък поглед към жестовете и лицето ѝ. Екипът обработва филма „като жив, сякаш е сниман преди месец“.
