„Флиртът с умен мъж винаги освежава сетивата, скъпата козметика не е панацея, обожавам движението”, споделя формулата си за щастлив живот именитата дизайнерка
В най-изисканите кафенета, ресторанти и галерии на Тревизо и Венеция, където Мария Иванчева може да бъде срещната веднъж на няколко седмици, често я бъркат с Хелън Мирън, въпреки че руската аристократка от Лондон е от предишна генерация супердами. Известната родна дизайнерка уточнява, че ако по нещо си приличат с неостаряващата романтична англичанка, то е във вечната френска философия „Радвай се на живота“, която световната кинозвезда, празнуваща през юли 80, традиционно прокламира в интервютата си. Българката прибавя и своя космополитен код: „Не спирай да работиш, да се забавляваш, да пътуваш, да флиртуваш. Избягвай токсични персонажи, не си причинявай тъмни мисли заради теории на конспирацията в контекста на дълбоката мрежа.“ Ето какво още сподели с D!VA впечатляващата дама, която през 70-те стартира кариерата си в Париж, а днес на 74 продължава да създава модели в София.
„Както казва Коко Шанел, всеки може да изглежда добре, стига да не го мързи. А както се знае, гениалната модистка извайва образа на съвременната жена. Ключът се нарича „стил на живот“ – да се грижиш за себе си по правилата на природата. Никога не ми е идвало наум да се подложа на корекции със скалпел. Техните резултати понякога са потресаващи – жертвите им по софийските улици са като от матрица с нарисувани гипсирани вежди и уста като човки. Интелигентните мъже не харесват щампирани физиономии. Няма ги нито в Италия – дъщеря ми Магдалена със семейството си живее в Тревизо и често им гостувам, нито в Швеция, където майка ми прекара дълги години, нито в Тунис, откъдето пазя ценни приятелства от колежанския ми период там.“
Мария Иванчева е наясно, че едва ли ще изненада някого с азбучните истини в своя график.
„Лицето е отражение на битието – какво ядеш, какво пиеш, какво мислиш. Но както пише Ремарк, то е това, което си заслужил. Вид навик, вид култура. Никога не си лягам с грим – кожата трябва да е добре почистена, хидратирана и подхранена. Не обичам големите фирми. В България все още имаме ценни продукти, които независимо от всичките ни претенции са с по-добро качество в сравнение с „произведеното“ от скъпите брандове. Неотдавна българска фирма направи кремове с безсмъртниче и лавандула с абсолютно адекватни цени, но не успя да ги задържи на повърхността. Много жалко, защото бяха превъзходни. Любимата ми рецепта тръгва от прясно пъдпъдъче яйце – белтъкът почиства перфектно, жълтъкът съдържа всичко необходимо за епидермиса. Не е нужно да се инвестират часове и смущаващо количество пари, за да се харесаш в огледалото и в очите на другите. Веднъж в месеца ходя на масаж, който комбинира различни техники, включително и тибетски – удоволствие и успокояване за лицето и душата.“
Неизменен елемент от нейния модус вивенди е овладяването на мисловната енергия.
„Постарайте се да бъдете добронамерени. Не затъвайте в негативни разсъждения. Всички знаем мантрата „Контролирай мислите“, но е въпрос на ментален рефлекс. Всеки има проблеми, но винаги има и решение. Оптимизмът ми не е акт на самоцелна лекокрилост. Ограничила съм присъствието на мърморковците. Не мога да разбера защо хора, направили достатъчно неща, за да бъдат доволни и радостни, се оплакват непрекъснато. И са все личности, на които нищо не им липсва. Но тъй като не всичко е пари, явно са го закъсали с духовността.“
А нейният дух се активира и от характерния за зодията ѝ Овен работохолизъм.
„Ако не работя, ще откача. Никога не ми е скучно, любознателен човек съм. Чета, но избирателно. Обожавам всяка форма на красота – и като архитект, и като дизайнер. Елегантността в пространствата, обемите, облеклата, излъчването – това е моят фетиш. Приятно е да срещна изискани жени и мъже. Особено на фона на безумните визии, каквито съм виждала на приеми и коктейли. Гол гръб, който разкрива сланинки, е грозна гледка. Къде е мярката? Къде е изкушението на загадката? Пълен кич е, когато искаш да изглеждаш като собствената си внучка – винаги може да си младежки облечен, без да си комичен. Няма смисъл да се правиш на карикатура.“
Където и да странства по света, Мария Иванчева винаги се завръща в любимата си софийска къща. Дамата, която винаги изглежда като от списание, обработва домашната градина със собствените си ръце
Динамиката ѝ е завидна – от обгрижването на градината до деловите маратони из столицата. „Спалнята е на петия етаж в къщата ми. Всички ме питат защо не монтирам асансьор, но стъпалата са шеметна гимнастика. Обожавам да ходя пеша, продадох си колата, продадох си гаража – да отглеждаш автомобил в сърцето на стара София не е кой знае какво удобство, за някой като мен си е направо бреме. Истината е в движението, то е от огромно значение. Както и храната. Вегетарианка съм от дете. Винаги ми е било жал за животните. Като френски възпитаник обичам хубаво червено вино, но не се оливам.“
Нормалност във всичко, е един от принципите на Мария Иванчева, но не и „новата“ нормалност без граници в полове и нрави.
„В модата вече няма абсолютно никакъв критерий. Мъжките колекции са смехотворни, не стават дори за шоу в цирка. А струват доста пари, за какво се прави тази мъка, не ми е ясно. Когато гледам страхотните мъже във филмите от 50-те и 60-те, ми става жал за актуалните парадоксални изпълнения. Но няма нищо вечно – и това ще омръзне и пак ще открием топлата вода.“
