Той: Аз съм композитор на надеждата
Мартин, как дефинирате ритъма, който може да победи паниката и стреса от пандемията?
Светът, който познаваме, харесваме и обичаме, е базиран върху ритъм, той превръща хаоса в онова, което дава смисъл и надежда за повечето от нас. Редуването на деня с нощта, приливите и отливите, смяната на сезоните са глобални ритми, които създават безкрайна верига, докато стигнем до ритъма на нашето сърце. Всички те са подвластни на един модел: активност-покой; вдишване-издишане; напрежение-отпускане; конфликт-хармония. И след всяка свирепа буря идват жизнерадостно слънце, ведро небе и приказна дъга. Тези природни закономерности не са изолирани и се отнасят с пълна сила към динамиките и процесите в обществото. В момента се намираме в „негативната“ страна на ритъма – вихрушката преди проясняването. В историята на човечеството войните, пандемиите, катаклизмите са пречистващи изпитания – естествени явления, които служат за развитието и усъвършенстването на духа и душата. Надрастване на материалното, заради което човечеството и планетата се задъхват и изнемогват.
Възможно ли е да извлечем нещо „положително“ от извънредната ситуация?
Всичко зависи от начина, по който гледаме на нея. Нека да си представим, че коронавирусът ни накара да спрем и да направим необходимата пауза. И най-прекрасната музика е просто немислима без мъдрите антракти. Наскоро преведох и издадох уникалната книга „Вътрешната ми игра, когато работя“ от бащата на съвременния коучинг Тим Галуей. В нея той говори за несъзнаваната активност при изпълнението по инерция – то води до самосаботажа и до проблемите, които срещаме. Тази инерция е и в работата ни, и в живота ни извън нея. Галуей предлага „стоп“-а като инструмент – да отстъпим крачка назад, да помислим, да организираме, да анализираме и да продължим напред. Е, сега обстоятелствата ни поставиха насила в „стоп“-а. Дано всеки от нас да го оползотвори по най-добрия и полезен за него, за семейството му и за хората начин. Надявам се да излезем от тази криза с ритъм, който носи в себе си повече осъзнатост, доброта, разбиране, съзидателност и любов.
Докато бяхте в социална изолация, сътворихте ли нови композиции?
The Emerald ForestProject – Как да превърнем музиката в дърво. „Добре дошли в Смарагдовата гора… Гората на моето детство, зрялост и, надявам се, старини. Гората, изпълнена с приказни тайни, мистерии, чудеса, която ме е дарявала и зареждала с радост, енергия и творчески ентусиазъм. Тази гора обаче умира и има нужда от нашата помощ. Тя се намира в планината Осогово. От няколко години насам белият бор започна да изсъхва и това прави гората тъжна и самотна. Сега тя има нужда от моята помощ. Чувствам го като лично задължение и кауза.“ Преди година открих в личните си архиви видеопродукцията The Emerald Forest, записана за предаването „Джаз след полунощ“ на БНТ през 1998-а. Музика, композирана от мен, изсвирена от мой квартет и посветена точно на тази гора в Осогово. Въпреки че през годините категорично съм отклонявал всякакви покани да се завърна на сцената, именно тази музика ми подсказа какъв може да бъде моят принос за гората. Може би тъкмо тази кауза е търсената мотивация отново да се завърна на сцената чрез написаната преди 22 години The Emerald Forest. Завръщане със записването на албум с музика, лишена от комплекси, излишна суета и посветена на по-висшето: природата. Продукт на изкуството без материални претенции към него. Единственото важно за мен е за всеки продаден диск да има засадено дръвче черен бор в Осогово. Сега се създава реалната възможност да сътворя може би най-ценната и смислена композиция в моя живот – и музиката ми да се превърне в живо дърво и да помогне на гората. Защото природата не е безкрайна като глупостта, алчността или егоизма. Ние, хората, сме способни на чудеса със силата на духа. Затова можем да направим качествен обрат в ситуацията със Земята. Можем да повлияем на климата, на природата и на нашия общ живот тук.
