Мартин и Самуила искат да бъдат, а не да имат

Фотография Микаел Стефанов

Мартин Иванов и Самуила Жекова притежават серия от качества, които изкристализират в таланта им да се променят. Метаморфозите им са толкова екзистенциални, че биха могли да бъдат нарицателни. Примерно: Ей ти, защо заряза – като Мартин – Америка заради България? Или: Ей ти, защо заряза – като Самуила – директорските мангизи заради кефа да правиш  каквото си искаш, а не каквото трябва? Двамата са от рода на homo ludens – играещите хора, за които бавното живеене е наслада. Толкова са образовани, че в един момент преди години им писва да се съобразяват с академизма и системата и сами започват да създават пълнокръвни и проспериращи модели на поведение и емоции.

Мартин е композитор, диригент и перкусионист. Музиката го завладява още когато е на 4 – независимо че е дете на лекарка и инженер. Първо сяда пред пианото, а след това и зад барабаните, но това не му пречи 10 години да тренира футбол и да му предричат бляскаво бъдеще на вратар. В продължение на три петилетки щедро разпилява дарби и енергия из САЩ и Канада. Има дипломи и степени от култовия арт колеж „Бъркли“ в Бостън, от университетите на Мемфис и Масачузетс, но и от родната Алма матер, където завършва „Стопанско управление“. Преподава композиция, хармония и аранжиране – пак там, в Америка. Някъде из Калифорния открива, че умее да въздейства чрез ритъма – случва се в училище за младежи със синдрома на Даун, където свирят с колеги. И решава да се прибере, за да бъде полезен в родината  – за него не е клише, а начало на Института за съвременно изкуство и терапия “Либера”. Измъква се от тежките депресии, пръкнали се покрай главоломните и радикални събития, за да заложи върху положителните вибрации на барабаните… И ги превръща в стойност за хора от затвори и психиатрии, от социални домове и онкоклиники. Мартин пише книгите „Алхимия на Ритъма” и „Звуци от тишината”, в които сякаш звучат древни мелодии, морски вълни, дъждовни капки, пролетни потоци и летни бури. Именно да се слеете с урагана, призовава той на семинарите си. Защото не се съмнява, че ритъмът засилва имунитета, освобождава от душевни травми, концентрира болни от Алцхаймер, аутисти, неуравновесени, зависими. Практиката на Мартин е доказала, че груповото свирене на барабани тушира мигрена, тревога, умора, сваля високо кръвно налягане и прeдизвиква дълбока релаксация. Неговите програми са просто уникални. “Ритмология”-та открива собствения ритъм в системата. Участниците в “Арт ритъм” пък рисуват или свирят катарзиса си, откривайки отговори на въпроси, които ги тормозят отдавна. Мартин се стреми да приобщи всеки към изкуството – ей така, заради чистото удоволствие. А заради чистата любов Съдбата му изпраща Самуила. Тя е родена на 24 юли, а той – на 25 юли. Без да знаят, са били близки съседи – общували са с едни и същи хора в едни и същи дни, но не са се срещнали, докато вибрациите им не са се засекли.

Самуила е героиня на модерна приказка – като истинска дъщеря на колоритния писател и художник Васко Жеков. Завършва Класическата гимназия, но не ще и да чуе за изкуство. И малко напук на родителското тяло записва „Финанси“ в УНСС. И от хола, в който някои от най-изявените родни интелектуалци спорят за книги, картини и спектакли, тя се изстрелва към тежката индустрия – става изпълнителен директор, маркетинг мениджър, шеф в международни компании… В един слънчев ден използва умението да изчислява за нуждите на душата си – и категорично осъзнава, че повече не желае да гледа как животът преминава покрай нея, без да му партнира по достойнство. Любовта с Мартин също отваря очите й. А романсът им започва по телефона заради една пилешка супа. Самуила – като едра риба от корпоративния океан, не е длъжна да знае какви продукти са й необходими за кулинарния подвиг и търси жокер от приятелка. Тя пък се оказва на джаз феста в Банско с приятел – Мартин. Той – като перфектен готвач, намахано грабва телефона и назидателно обяснява на непознатата дама от другата страна какво трябва да направи за качеството на бульона. Самуила го изслушва и като човек, свикнал да взима бързи и ефектни решения, му прави предложение, на което той не може да откаже, като има единствено условие: да е достатъчно висок. Мартин не й остава длъжен – на другия ден се срещат и оттогава, вече 12 години, не са се разделяли. А сега – освен всичко друго, с което се занимават, възстановяват фестивала за ума, тялото и духа, познат от знаковия си слоган “Свободата да бъдеш” – за всички онези, които по-рано или по-късно са започнали да разбират, че физиката и невидимото са двете страни на вселенската хармония.

Spread the love
Written By
More from admin
Новите съкровища на ЮНЕСКО
34 нови места по света вече са част от списъка със световното...
Read More
Leave a comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *