Мартин Иванов и Самуила Жекова притежават серия от качества, които изкристализират в таланта им да се променят. Метаморфозите им са толкова екзистенциални, че биха могли да бъдат нарицателни. Примерно: Ей ти, защо заряза – като Мартин – Америка заради България? Или: Ей ти, защо заряза – като Самуила – директорските мангизи заради кефа да правиш каквото си искаш, а не каквото трябва? Двамата са от рода на homo ludens – играещите хора, за които бавното живеене е наслада. Толкова са образовани, че в един момент преди години им писва да се съобразяват с академизма и системата и сами започват да създават пълнокръвни и проспериращи модели на поведение и емоции.
Мартин е композитор, диригент и перкусионист. Музиката го завладява още когато е на 4 – независимо че е дете на лекарка и инженер. Първо сяда пред пианото, а след това и зад барабаните, но това не му пречи 10 години да тренира футбол и да му предричат бляскаво бъдеще на вратар. В продължение на три петилетки щедро разпилява дарби и енергия из САЩ и Канада. Има дипломи и степени от култовия арт колеж „Бъркли“ в Бостън, от университетите на Мемфис и Масачузетс, но и от родната Алма матер, където завършва „Стопанско управление“. Преподава композиция, хармония и аранжиране – пак там, в Америка. Някъде из Калифорния открива, че умее да въздейства чрез ритъма – случва се в училище за младежи със синдрома на Даун, където свирят с колеги. И решава да се прибере, за да бъде полезен в родината – за него не е клише, а начало на Института за съвременно изкуство и терапия “Либера”. Измъква се от тежките депресии, пръкнали се покрай главоломните и радикални събития, за да заложи върху положителните вибрации на барабаните… И ги превръща в стойност за хора от затвори и психиатрии, от социални домове и онкоклиники. Мартин пише книгите „Алхимия на Ритъма” и „Звуци от тишината”, в които сякаш звучат древни мелодии, морски вълни, дъждовни капки, пролетни потоци и летни бури. Именно да се слеете с урагана, призовава той на семинарите си. Защото не се съмнява, че ритъмът засилва имунитета, освобождава от душевни травми, концентрира болни от Алцхаймер, аутисти, неуравновесени, зависими. Практиката на Мартин е доказала, че груповото свирене на барабани тушира мигрена, тревога, умора, сваля високо кръвно налягане и прeдизвиква дълбока релаксация. Неговите програми са просто уникални. “Ритмология”-та открива собствения ритъм в системата. Участниците в “Арт ритъм” пък рисуват или свирят катарзиса си, откривайки отговори на въпроси, които ги тормозят отдавна. Мартин се стреми да приобщи всеки към изкуството – ей така, заради чистото удоволствие. А заради чистата любов Съдбата му изпраща Самуила. Тя е родена на 24 юли, а той – на 25 юли. Без да знаят, са били близки съседи – общували са с едни и същи хора в едни и същи дни, но не са се срещнали, докато вибрациите им не са се засекли.
Самуила е героиня на модерна приказка – като истинска дъщеря на колоритния писател и художник Васко Жеков. Завършва Класическата гимназия, но не ще и да чуе за изкуство. И малко напук на родителското тяло записва „Финанси“ в УНСС. И от хола, в който някои от най-изявените родни интелектуалци спорят за книги, картини и спектакли, тя се изстрелва към тежката индустрия – става изпълнителен директор, маркетинг мениджър, шеф в международни компании… В един слънчев ден използва умението да изчислява за нуждите на душата си – и категорично осъзнава, че повече не желае да гледа как животът преминава покрай нея, без да му партнира по достойнство. Любовта с Мартин също отваря очите й. А романсът им започва по телефона заради една пилешка супа. Самуила – като едра риба от корпоративния океан, не е длъжна да знае какви продукти са й необходими за кулинарния подвиг и търси жокер от приятелка. Тя пък се оказва на джаз феста в Банско с приятел – Мартин. Той – като перфектен готвач, намахано грабва телефона и назидателно обяснява на непознатата дама от другата страна какво трябва да направи за качеството на бульона. Самуила го изслушва и като човек, свикнал да взима бързи и ефектни решения, му прави предложение, на което той не може да откаже, като има единствено условие: да е достатъчно висок. Мартин не й остава длъжен – на другия ден се срещат и оттогава, вече 12 години, не са се разделяли. А сега – освен всичко друго, с което се занимават, възстановяват фестивала за ума, тялото и духа, познат от знаковия си слоган “Свободата да бъдеш” – за всички онези, които по-рано или по-късно са започнали да разбират, че физиката и невидимото са двете страни на вселенската хармония.
