Началото на собственото стопанство щъка под един навес – кокошки, петел, патенца, скоро ще се измътят пиленца, ще има и зайчета. До стопанството е „телефонната кабина“ – така са кръстили единственото място, където телефоните имат обхват. Всяка вечер там дежурят по две деца, които викат другите, когато родителите им се обаждат.
„Първите три дни след идването на децата е голяма трагедия – разказва Елена, – пада голямо реване, но на четвъртия ден даже с родителите си не искат да говорят толкова много. Защото природата, енергиите си казват своето. Ние си мислим, че децата не могат без интернет и телефон. Това е от чист егоизъм на родителя, за да може да контролира детето.“
Селището няма огради, всичко е свободно и волно. Няколко сгради, част от които са били кошари, сенници или плевни, са превърнати с много труд в спални, бани, салони за учене, зали за арт занимания. Основната сграда е кухня и зала за занимания, в центъра й се кипри красиво бяло пиано. На втория етаж – спалня за момчетата. Тази година старата плевня заживява като ателие за керамика – приятел керамик на Елена го харесва, защото там по естествен начин се суши глината. Ще направят и балконче, където децата с крака да мачкат глината. В плевнята ще бъде и кино „Парадизо“ само за български филми, и библиотеката – цяло камионче с книги от регионалната библиотека в Кюстендил ще бъдат подредени по цялата стена.
Един англичанин – мистър Дънкан, който живее в с. Лисец от 10 години, е направил банята, пода, пейките. От 8 месеца помага на Елена, която започва с друг майстор, но той я напуска и тя остава с половин измазана къща.
Всичко в селището е екологично.Топлата вода е от слънчеви батерии. Зимата се отопляват с костилки от маслини от Гърция.
Екология на душата
Актрисата Петя Миладинова, която води заниманията по актьорски умения и театър, тази година ще организира написването и изпълнението на мюзикъл от самите деца. „Аз съм обещала това лято да доведа фотограф от Пазарджик – Сами Величков, който ще им покаже техника, с която снимат и веднага отпечатват. Кукленици идват тук, музиканти, една етноложка им разказваше за хляба и други такива чудновати за тях неща. Аз ги уча на театрална игра. Миналата година работихме над моите „Приказни гатанки“ и всяко дете си избираше едно приказно същество. Разделяхме ги в две групи – аз работя с текстовете, художника в другата репетиционна рисува с тях и всеки рисува своя герой. Добавихме перуки, маски, обогатихме образите с елементи от костюми и направихме и изложба. Имахме и треньор по карате, на когото му сложихме една дълга перука и той изигра бойна русалка, беше много смешно. Тази година имам програма – пишем пиесата, всяко дете казва това, което го вълнува, кое го прави щастливо, кое – нещастно. Какво иска от този живот, какво не обича, какви са мечтите му, как си представя света. Ще го направим върху приказна основа с криминални елементи, тъй като смятаме проекта да го наречем „Мистерии в Смоличано“. Имаме си прекрасен сценограф и художник – Илко Грънчаров.“ Тази година ще работят и със студенти от Художествената академия.
„С Лили Александрова от Кюстендил написахме химн на лагера „Живей с любов“ – разказва Елена. – Бях събрала доброволци да изчистим и училището в съседното село, там има огромна зала и искам да преместим школата по изкуства. Има и пиано там. Разделям децата на две групи от по 10 и едните ще работят тук, а другите в училището. В Смоличано може да остане само базата за спане. И за йогата е по-добре, защото искам да работя и с майките йога. Детоксикация, кристали, медитация.“
През лятото на 2019-а в Смоличано са дошли три групи деца и отзвукът е прекрасен, почти всички искат да се върнат. На родителите също много им харесва. Само едно дете си го прибрали, защото майката не издържала, а не детето.
