Най-добрата работа е всяка следваща
„Ако трябва да ти кажа честно, всички неща, които съм правил, са ми любими. Всяка нова работа, която почвам, някак си я започвам с такова настроение, че давам всичко от себе си. И в този момент тя ми е най-любима. След това обаче винаги виждам някакви неща, които не ми харесват, много съм критичен към себе си. Винаги когато направя нещо, ми задават въпроса: „Доволен ли си?“ Най-гадният въпрос, на който винаги се чудя какво да отговоря. Защото хем съм доволен, хем не съм доволен.“
Правенето на един графит, както самият Насимо казва, отнема различно време. „Прегръдката“ например му отнела 7-8 дни плътно рисуване, от сутрин до вечер, без спирка.
Артистите, които го вдъхновяват, са много… От Себас Веласко през Aris до Шепърд Фейри. Споменава и Банкси, когото харесва. Може би графити културата е добила такава огромна комерсиална популярност именно заради хора като тях. Насимо с гордост може да се нареди до най-големите имена на уличното изкуство. „Не знам какъв е този късмет, явно съм отработил нещо в предишния си живот, знам ли. Хората просто ми дават стената си, насочват ме донякъде, но ми дават свобода. И никога не ми е било натоварващо да нарисувам някаква поръчка. Разбира се, получавал съм покани да нарисувам някакви точни задания – проект и скица, но такива не приемам. Давам тези поръчки на някого от по-младите артисти, за да се изяви. Аз гледам да приемам неща, които да ми е благо на душичката, когато ги работя.“
На въпроса какво го вдъхновява, той отговаря с цитат на Пикасо: „Вдъхновение съществува, но то ще те намери, докато работиш.“ И продължава: „Просто човек трябва да се съсредоточи в това, което прави, и в един момент, когато съсредоточиш ума си и цялото си съзнание, насочиш го в една точка, идеите бликват. Трябва с молива да си драскаш нещо, за да може процесът да тече. Без работа, просто да чакаш да ти дойде отнякъде, не знам дали се случва.“
