Като всяка субкултура и тази на рисуването по стени има свои правила. Трябва да си част от нещото, за да го разбереш най-добре. „Един артист, който рисува по стени, невинаги има екип, но доста често сме като банди. И вървим ръка за ръка. Например когато рисувахме нелегално, всеки в бандата си има роля. Поставяш някакви хора да пазят, малко е като… организирана престъпност. И например един, който е по-добър, чертае скицата, другите, които може да не са толкова добри, но имат умения да държат спрея, запълват. Всичко е планирано и бам!… появява се някакъв огромен надпис за отрицателно време.“
С годините Насимо отработва свой стил – рисува котки, както и жени, защото женската красота го вдъхновява. „Преплитах образите им в причудливи сюжети заедно с елементи от графити и скейт културата.“
Учи в музикална паралелка във Втора гимназия, а оттам се мести в механотехникума. По онова време родителите му смятат, че ще стане музикант. Но Насимо има други планове.
Хулиган в академичните среди
Още със завършването на механотехникума Насимо кандидатства с рисуване в художествените факултети на Шумен и Велико Търново, ала не го приемат на нито едно от двете места. „Ок, това беше, ще си правя графитите и дотам. Не искам повече да чувам за никакво висше образование!“ Но майка му го убеждава година по-късно отново да кандидатства във Велико Търново. „Когато отидох в Търново, вече имах изграден стил, все пак четири години постоянно драсках. Имах и крю (екип, с който да работи – б. а.). Стоях в Търново пет години, тъй като прекъснах едната. Често ходех по поръчки, непрекъснато ми се обаждаха. Това, което можех да науча във факултета, научих с работа. Направихме уличното изкуство легално. Всичко се случи плавно, постепенно. Защото както правехме нелегални неща, така започнаха да се появяват и легални поръчки – когато някой иска нещо да му се нарисува на гаража или на блока, в двора… И така лека-полека започнаха да стават повече легалните графити. В един момент нямаш време за нелегални, защото трябва да измислиш проект, да направиш скицата, концепцията, цветовете. Къде ще мислиш и занелегални неща?“
Докато завърши, Насимо е натрупал социален и творчески опит, запознал се е с хора и дори си е спечелил врагове. „Преподавателите от самото начало ни ненавиждаха, тъй като често отсъствахме от лекции и бяхме надраскали целия факултет. За назидание първата година ме оставиха на поправка по рисуване.“
