Вяра Табакова: Вечер пиша върху пясъка

Когато Недялко Делчев започва работа по „Госпожа Министершата“ в Театър „София“, го питат: „Защо не вземеш Вяра, тя е родена за тази роля?“, но Табакова категорично отказва. Той е по-склонен към размисъл по темата, но в крайна сметка избира Лилия Маравиля, която после прибира „Икар“ за своята героиня. „Никога не съм го ревнувала, винаги съм искала да избира най-талантливите и най-красивите. Някои от тях дори ги събличаше дибидюс – Касиел Ноа Ашер и Красимира Кузманова играха голи при него. Самата аз задължително трябва да обичам режисьора, с когото работя, но не мога да си представя, че ще вложа еротично чувство в отношенията си с него. Това е друг вид обич. Не ревнувам мъжа си и няма да му позволя и той да ме ревнува. А и никога не сме си давали поводи“, категорична е Вяра.

След шумна домашна актьорска сбирка Мария, майката на Вяра, й казва: „Вие сте като обсебени, говорите само за репетиции, пиеси, спектакли, драматурзи…  Животът минава покрай вас – успокойте се малко, има и други неща освен театъра.“ „Няма съмнение, че всяка вечер пишем върху пясъка, но какво от това –размишлява Табакова. – Светът се променя главоломно, живеем с научната фантастика от детството ни. Театърът е нашият живот, но животът не е само театър.“

Новите й роли със сигурност ще оставят следи, които няма да бъдат заличени мигновено. В мюзикъла „Компания“ – тотален тренд в Америка, а в България под режисурата на Михаил Петров – тя е Джоан: богата и отегчена жена с три брака, с бурно минало и още по-бурно бъдеще. В „Бележките под линия“ на Мирела Иванова е бивша преводачка от френски и настояща собственичка на бутик. Тя и още пет жени са опарени и смачкани преди промените през 1989-а и след тях. „Нито величая, нито изпитвам носталгия към миналото, дори не жаля за пропуснати шансове. Човек живее тук и сега и може би заради това някои реплики за „някога“ ме стискат за сърцето“, споделя Вяра.

„Като млада бях много по-елегантна – определя тя стила си, –  сега съм „перде“. В някои периоди се отдавам на „последните писъци“, в други съм хипарка. С годините гледам да се освобождавам от онези неща в стайлинга, които ме натоварват. Въпреки че моята баба казваше: „Младостта е красива и под скъсан чувал, а станеш ли на възстраст, трябва да носиш много добре ушити дрехи и да ходиш с прическа!“ Но както и да изглежда, Вяра получава комплименти от тримата си мъже. Тя и Недялко Делчев имат двама синове. По-големият Йоан – математикът, е обявен за преподавател на годината в американския университет „Джорджия тек”, който захранва с кадри НАСА и Илън Мъск. Докато прави докторантурата си, Йоан учителства. Бъдещите авиоинженери обаче едва ли подозират, че като малък е играл във филм – в „Духът на баща ми“ на Дочо Боджаков. Тогава Велко Кънев му казва: „Ти си добър, но майка ти беше страхотна актриса още на 12!“ По-малкият син на Вяра все още е ученик, който много обича историята.

Spread the love
Tags from the story
Written By
More from admin
Ценни моменти на близост
Голяма ретроспективна изложба на американския фотограф Лари Финк в галерия BeneTaschen в...
Read More
0 replies on “Вяра Табакова: Вечер пиша върху пясъка”