Здрава, в „Дом за овце и сънища“ пишете за бягства през предишните два века, от какво бягаме в момента?
От усещането, че няма изход, че вратите са затворени. Материално и битово сме презадоволени. Нещата в политиката са мътни. В реалността около пандемията се случват протести. В Америка хора лежат по улиците в позата на починалия афроамериканец Джордж Флойд –„Аз не мога да дишам“. Дали не може да дишаме заради вируса или заради това, че системата трябва да се промени – и у нас, и по света. Много се застояхме по къщите си и не успяваме да се намерим. И преди се е случвало, но никога точно по този начин – застинали в едно и също статукво, което приспива сетивата.
Но вие не седите със скръстени ръце…
… и винаги гледам нещо да правя. Затова с Богдана Трифонова смело решихме да разкажем случки с деца, кучета, котки и мъже от „затворения“ период. Искахме да го направим онлайн, но изведнъж се оказа, че може и на живо. Ситуацията ни помогна и стендъп комедията„Извънредно положение“ се получи. Даже се извинихме на първите си зрители за това, че може би звучим прекалено нахално и непринудено. Хората обаче се влюбиха в този формат и сега се каним да направим поредица с наши истории на различни теми. Иронизираме трудното битие, но хората на финала се и поразплакаха – хем ни е смешно, хем ни е тежко, защото не знаем как ще свърши всичко това. Важното е да няма празен смях. А със Светльо и Ангел Марков, също сценарист в „Откраднат живот“ и близък наш приятел, правим онлайн комедиен сериал „Помощ за героите от бара“. Вилма Карталска е режисьор, участват Димо от ПИФ, Косьо Икономов от Сатирата… Разказва се за неучадници, които се справят с живота както могат.
Прибавихте ли още превъплъщения към вашите, докато трябваше да се адаптирате към социалната изолация?
Станах стендъп комик. Преди пишех текстовете си доста дълго, а сега влязох в разкрепостена форма. Задобрях с готвенето и въобще в домакинската работа. По-рано от много ходене напред-назад бях прехвърлила на други тези ангажименти. Сега се върнаха като бумеранг към мен.
Кога скочихте от сценарния екип на „Откраднат живот“ пред камерата?
В предишните сезони продуцентите ме караха да влизам в епизодични роли. Аз отказвах – не бях снимала, колкото и да е странно. Но през петте години, през които участвах в писането на сценария, много се разиграх в театъра и апетитът дойде с яденето. Повярвах си. А и Кунка е създадена по любимите ми критерии – чистосърдечна, добронамерена, без претенция. Докато се чудехме какво ново препятствие да създадем през Мазови – те преживяха всичко, но стават смешни само когато имат трудности, решихме да вкараме Кунка в действие. И аз много смело си я пожелах, казах на сценаристите, че ще се радвам да я изиграя. Те ме подкрепиха и се получи с благословията на Христина Апостолова.
Колко от вас има в Кунка?
По принцип съм наивен човек. Едва след някои мои битки започнах да отсявам нещата и да ставам по-малко наивна. Обичам винаги да виждам първо доброто у хората, със зъби и нокти до последно се боря да не се разочаровам. Закачката с килограмите и вечното отслабване си е закачка със самата мен. Много ми се искаше в „Откраднат живот“ да има поне една героиня, която да не е съвършена и дългокрака, а просто нормална и да си признава, че има проблем с хапването. И затова много хора се познаха в Кунка.
