Здрава има „Икар 2004” за Карлсон – играла го и в Япония. Притежава „Икар 2012” и за пиесата „Праехидно“ в тандем с Гергана Димитрова. А сега двете с любимата й съавторка и съучастница получиха престижната награда „Мостовете на Берлин“ – за „Дом за овце и сънища“. Те представиха постановката в столицата на Германия, откъдето всъщност тръгва идеята за мултинационалния проект. „Посветен е на първите бежански вълни в историята на Европа. Най-голямото преселение започва след Балканската и Междусъюзническата война. Затова бяха поканили хора от България, Гърция и Турция, трите най-потърпевши в исторически план държави. След като уточнихме подробностите, всеки се прибра в страната си и типично по балкански сам изработи творбата си. А после по неведоми пътища се оказа, че и през трите текста преминават общи теми и послания. Дали е исторически обусловено, или тук на Балканите наистина нещо ни свързва – може само да гадаем“, разказва Здрава пред DIVA! Нейните истории са автентични и ужасяващи – за бегълци от Беломорска Тракия. „Сблъсквайки се с тези страници от историята, доста се развълнувах – хората наистина са били като стадо без пастир, което се е лутало, без да знае накъде да поеме. Там, където са живели, е територията, преминала към Турция. България не е знаела, че нейните жители са подложени на мъчения и терзания. А те пък са били неуки и дори не са могли да напишат писмо до властите в София. Все пак един грък успява да изпрати телеграма до български политици, в която им обяснява, че башибозуци водят сънародниците им към Анадола, за да ги продадат в робство. Тогава правителството изпраща кораби, за да ги приберат – боси, гладни и полуживи. Аз съм човек, който винаги експлоатира чувството за хумор, но в тази случка от 1913 година няма нищо забавно. Затова вкарах кравата Пенка, която пресича границата ни със Сърбия, и понеже е излязла от ЕС, трябва да бъде убита. А героинята ми вдига толкова шум, че дори Пол Макартни хуква да спасява животното. И всичко това като контрапункт на разказа за бежанците от предишните векове.
Третият сюжет е за момче, което бяга през Желязната завеса през 1990-а. И когато се чудих кой или какво може да обедини тези бягства, реших да ги свържа чрез образа на Ванга, която сънува минало, настояще и бъдеще. В представлението се опитвам да имитирам начина й на говорене, неговата напевност.“ За да се справи с текста, Здрава изчита много за мрачния период и започва да се чуди дали зрителите ще го понесат. „Но театърът ни кара да разравяме пластовете в душите и съзнанията. Той е замонашване. Актьорите живеят със символични заплати, но не се отказват от него. Странен огън ги крепи – да направят хубава роля, да разсмеят, да разплачат. Но ако не са добри хора, няма да стане. Може да излъжат, че са някой друг, но е за кратко. Ако не са достойни, ако не работят в името на смисъла, всичко е излишно.“
Личният свят на Здрава също е подчинен на смисъл в емоциите и хармония в живеенето. Тя е двойка със Светослав Томов, с когото се засичат в сценарния екип на „Откраднат живот“. Създателят на някои от най-„завързаните“ обрати в сериала днес е без конкуренция в сърцето на темпераментната дама – не само е талантлив в писането, но и готви чудни манджи, чете приказки на децата и я прибира след работа. Вече е готов и с монолозите за следващото им съвместно сценично произведение – „Извънредно положение“.
