Алехандро Ходоровски е роден в Чили през 1929 г. в семейството на емигранти от руско-еврейски произход от Украйна. Живее в Мексико и Париж. Женен е четири пъти и има пет деца. Един от синовете му умира на 24 години от свръхдоза.
На български е преведена книгата на Алехандро Ходоровски „Танцът на реалността“.
Продължавате да пишете, да рисувате, да правите филми. Как поддържате вашата енергичност?
Всъщност когато се чудех какво да ви каже един над 90-годишен дядо, което да има някаква стойност за вас, ми хрумна именно това: най-вече не трябва да се страхувате от старостта, тя е само една илюзия. Аз не съм имал намерение да остарявам. Просто един ден се събудих, погледнах се в огледалото и си дадох сметка, че вече съм стар. В себе си обаче нямам възраст. Възрастта води до остаряване на тялото, но не и на духа и съзнанието. Ако човек продължи да твори и да се развива вътрешно, никога не се превръща в старец. Човешкият мозък се развива подобно на Космоса до последната секунда живот, стига човек да се освободи. Имаме милиони неврони, които продължават да се свързват.
А доколко вашата виталност се дължи и на факта, че жена ви е с 45 години по-млада от вас?
Аз на 74 години открих жената на живота си. Дотогава бях преминал през поредица бракове, деца, кавги, отчаяние. Имах нужда от жена артист до себе си. Помислих си, че ще ми се подиграват заради разликата в годините, но въпреки това реших да се впусна в това приключение. Казах й, че не искам деца, защото нямам намерение да съм им прадядо. Тя се съгласи. И все пак една двойка има смисъл, когато сътворява нещо. Решихме да създадем един художник. Тя се казва Паскал, така измислихме Паскалехандро. Аз рисувам, тя оцветява, не се критикуваме взаимно и това ни носи щастие. Колкото и да е невероятно, вече имаме изложби и картините ни дори се купуват. Няма защо човек да си поставя ограничения, те са митове. На моите години имам и сексуални отношения, по мой си начин. Много време ми отне да достигна до това схващане за сексуалното освобождаване под формата на тишина, мир и постоянно задоволство. Ако има секс, чудесно, ако няма, също чудесно. Вече ме интересува повече удоволствието на жена ми, отколкото моето.
Освен с възрастта с какво сте по-различен в тази връзка?
С първата си жена бях невероятно ревнив, преследвах я, за да видя дали се прибира сама. А какво е ревността? Страхът у мен, че някой друг ще й даде това, което аз не мога. И искам да бъде доволна от недоволството, което й давам. Установих, че не искам да живея така. И когато откриеш истинската любов без завист и ревност, с пълно доверие, тя изпълва всичко и вече нищо друго не ти е необходимо. Щастието е в това съзнанието да притихне, а сърцето да е в мир. Че ти не ме обичаш? Това е твой проблем, не мой, аз те обичам.
