Известен сте с вашите книги с разкази, фабули, афоризми. Как бързо променящата се реалност ви вдъхновява за тях?
Преди време ми подариха едно малко японско дръвче, трябваше да му се подрязват корените и клоните, за да не расте. Стана ми жал за него. Казах на жена ми да спре да го подрязва. И дървото започна да расте страхотно щастливо, стигна тавана, превърна се в освободен бонсай. Гледам моя джиесем, ами че той също е освободен бонсай. Преди беше вързан за кабел, трябваше да въртим циферблата с пръст, а сега всичко е вътре в него: снимки, музика, кино. И ми хрумна, че хората сме като бонсаи. Затворници сме в различни семейни, културни, социални системи.
Какво ви накара да задълбаете в тези системи, в световните религии и в известни и по-малко познати духовни практики?
Спомням си първата си травма, когато бях четиригодишен. Баща ми, който беше ленинист, сталинист и атеист, ми каза, че Господ не съществува. Умираш и изгниваш, това е. Превърнах се в невротик чак до 40-годишната си възраст. Тогава взех да търся начин да превъзмогна това безпокойство. Започнах да ходя при гурута, да изучавам различните религии, Кабала, преминах през всичко. В Изтока имат много интересни неща. Докато те сега се приближават към долара, ние се приближаваме към тяхната духовност подобно на скачените съдове. Към този вид преливане вървим. Към освободения бонсай. Смятате ли, че съществуваме по някаква случайност? Не вярвам на научните теории, които го твърдят. Нямам и най-малката идея какво представлява Господ, но знам, че тази сила не може да бъде човешко същество. Тялото ми е ефимерно, но духът ми е свещен. У мен се съдържа същата сила, която поддържа живота в Космоса. Мислите ли, че машините са измислени от хората? Разбира се, че не, те са творение на Космоса и вече навлизат в нашите тела. Натискаш едно копче и машината ти прави триизмерно сърце. Вече няма да са необходими сърцата на умрели хора. Към такова чудо сме се насочили. След има-няма два милиона години светът ще бъде райско място.
А не е ли странно, че смъртта продължава да бъде едно от най-големите табута?
Попитали един мъдрец дзен какво има след смъртта, а той отговорил: не знам, още не съм умрял. Та и аз не знам, но я приемам, зная, че всички ще умрем. Но ме успокоява това, което ми каза един равин: ти си лягаш вечер и сутрин се събуждаш и не знаеш колко време си спал. Когато те оперират и ти сложат упойка, се събуждаш и вече си опериран. Смъртта сигурно е нещо подобно на операция. Заспиваш и ако след това има нещо, ще го откриеш бързо. Ако пък няма, какво значение има?! Трябва да се примирим. След време ще живеем седемстотин години. Обществото няма интерес да умираме, важно е бизнесът да продължава. Пенсионирането е като гилотина. Хората чакат цял живот да се освободят от работата и когато това стане, умират, защото не знаят какво да правят. За да живеем седемстотин години, трябва да се намерят нови начини за забавление. Но най-важното е да открием какво се крие в самите нас.
Как отговаряте на някого, който убедително ви представи преобладаващите мрачни идеи за бъдещето на света?
Това е същото, когато някой човек страда, много съм работил с този вид терапии. Ако ти страдаш заедно с него, не му помагаш, а добавяш към страданието в света. Всички теории за края на света идват от факта, че войните са бизнес и затова трябва да ни държат в ужас и страх. И ако ние изпадаме в ужас, добавяме още ужас. Преди писатели като Бодлер, Кафка, Достоевски е трябвало да бъдат негативни и да дават деструктивна идея за света. Днес няма нужда артистите да ни представят тази визия за света, защото всички я виждаме. Няма някой да е доволен и щастлив. Може би в личен план да, но не и от случващото се наоколо. Затова задачата на артистите днес е да бъдат абсолютни оптимисти.
