Автор, актриса, тв водеща, сценарист, продуцент, пътешественик – хубавата жена има много роли, изпълнени с адреналин
Биляна Траянова е високорейтинговият красив гид на хиляди телевизионни зрители. От 14 години насам тя ги предизвиква да изживеят заедно уникални приключения из петте континента – срещи с шамани и екзотични животни, разходки из савани, джунгли и пустини, обитаване на сюрреалистични и мистични пространства из различни краища на света, навлизане в непознати и странни култури… Дамата с визия на топмодел, диплома на актриса и изяви на Лара Крофт всъщност е суперсериозна майка и съпруга, а и продуцент на хитовото туристическо предаване „Без багаж“. Биляна знае, че адреналинът съпътства любопитството, пази от страховете, държи в бойна готовност – и когато се налага да побегне, за да се спаси, и когато търси правилното решение в екстремална ситуация. Самата тя обаче не крие, че става безразсъдна под влияние на вдъхновението, което я обзема пред красивото и вълнуващото. Тогава чувството й за самосъхранение просто изчезва… И Биляна се оказва на ръба. А когато осъзнае, че спестената следваща крачка е щяла да се превърне във фатална, адреналинът разтреперва тялото и подкосява краката й.
Първото приключение за 2020
„Наскоро се върнахме от снимки в джунглите на Уганда. Бяхме на границата с Руанда и Конго. Искахме да наблюдаваме планински горили в дива среда. Дъждовните гори са място, което трябва да си остане диво, необезпокоявано. Осъзнах го след двата дни на преходи сред най-красивата природа, която може да си представите. Първото вцепенение дойде, когато видях, че тримата ни рейнджъри са въоръжени с автомати – двама вървяха отпред на колоната, един оставаше последен. Водачите сечаха пътеки в гъстата растителност с подобни на мачете огромни ножове, защото единствените пътеки в джунглата са оставените от слонове. Новината, че са наоколо, ме ужаси. Екскрементите им бяха навсякъде. Представете си наклон от 60 градуса, обрасъл с храсти, тръни и коприва – а по билото му в размекнатата кал крачат въпросните гиганти. Пътеката е съвсем тясна и не можеш да различиш движение в нито една посока. В подобни моменти ледена пот се стича по гърба ти въпреки горещината. Водачите твърдяха, че рейнджърите са затова – да чуят или да видят дивите слонове навреме, за да ги прогонят с изстрели във въздуха. Гаранция обаче никой не даваше. Прескачахме магистрали от черни мравки – полазват те толкова бързо, че дори не разбираш откъде се промъкват върху обувките и панталоните и кога започват да хапят. Боли! Не предвидихме и умората. След тропическия порой от предишната нощ газехме в кал до коленете. И това сякаш не беше достатъчно, ами и влагата изпиваше силите ни. След цял ден изкачване, оплитане на краката в лиани, падане и ставане водачът ни извика да отстъпим крачка назад. Въздухът се раздвижи и тътен от тежък тропот ни накара да замръзнем. Секунди след като почти автоматично отстъпихме назад, пред нас премина в галоп огромното тяло на Силвърбек (Сребърен гръб) – мъжка планинска горила, която достига до 300 килограма. Притича пред краката ни на не повече от две педи разстояние. А най-ужасното беше внезапно плисналият тежък дъжд – гръмотевиците раздираха небето, а ние бяхме насред джунглата. По-късно разбрахме, че в същата тази гора гръм беше убил на място няколко горили.“
