Да се спасиш от Големите 5 на безумно сафари
Докато са на пешеходно сафари из обгорените територии на южноафриканския природен резерват Пиланесбър, Биляна, Валери и двама рейнджъри в националния парк носят леки камери, заредени оръжия и една радиостанция. Отправят се към света на Големите 5 – лъв, леопард, слон, носорог, жираф. Но за да качат още адреналина, оглеждат се и за африкански бивол, но вместо него „срещат“ десет от най-отровните видове змии.
„Бяхме уговорили знаците, с които да общуваме с рейнджърите. Не беше препоръчително да говорим. Не беше добра идея и да снимаме, докато сме тук, и то пеша, защото нямаше как да наблюдаваме терена. Важно беше да разпознаваме следите – с един копитен пръст – зебра, с два копитни пръста – антилопа, бивол и прасе, с три – носорог, а с четири – хипопотам. Лапите бяха на хищници – лъв, хиена, леопард. Кръглите овални следи – на слонове. Надявахме се, че лъвовете подремват през деня. Във всеки от храстите, покрай които минавахме, можеше да се крие носорог, подгонен от горещината. А разгневи ли се, готов е да изблъска автомобил с пътниците в него. Успехът на безумното ни сафари зависеше най-вече от късмета. Ако бяхме тук без водач, нямахме никакви шансове за оцеляване. Страхът изобщо не си беше отишъл, спотайваше се и пак превземаше мислите. Инстинктът за самосъхранение изплува, но защо ни беше зарязал преди да тръгнем? Не виждахме познатите хълмове, започваше да напича и водата ни беше на привършване. За наш късмет не срещнахме нито един от Големите 5, а скоро зърнахме джипа си!“
Масаи я замерят с камък
Докато групата им пътува из Серенгети – един от най-популярните танзанийски национални паркове, в който се движат над 1,5 милиона антилопи гну, 250 000 зебри и многобройни крокодили, стрелката за скоростта в джипа им показала 100 километра в час. Изведнъж стъклото до Биляна било разбито от хвърлен камък. И за да се разбере дали масай го е метнал, имало само една възможност – да вземат животно като заложник. „Масай никога няма да остави някой да му отнеме добитъка“, разяснява сега Биляна. Решили да съобщят за случката в полицията, която била на минути от лагера, където нощували. „Надявах се, че ще открием бързо хлапето, което можеше да ме убие. Настанихме овцата заложник в малък обор пред полицейския участък, където веднага ѝ донесоха вода – отношението към животните винаги казва много за хората“, разказва Траянова. На другата сутрин униформените намерили малчугана. „Бях толкова разтърсена, че плачех без контрол – детската игра можеше да обърне живота на много хора. Полицаите ни убедиха, че са наказали момчето, но не са го били – дано е така, защото насилието ражда насилие“, връща лентата Биляна.
