Елина Кешишева: Не знам коя съм, но знам къде отивам

Талантливата, впечатляваща и сдържана Елина Кешишева, която засне моделите от актуалната колекция на „Диор“, през лятото представи най-новата си изложба „Лета“ в две от залите на „Квадрат 500“. Фотографиите излъчват поетика, романтика, еротика. Героините им са красиви жени, приличащи на антични статуи с чисти и нежни лица без сянка на смут от голотата си…

Eлина, главен фотограф на списание Marie Claire, автор на над петдесет корици за Vogue, L’Officiel, W, Numéro, сътворява прелестните кадри в месеците на изолация през 2020-а в идиличната провинция на Франция, където живее и работи през последния четвърт век.  

„От 15 години прекарваме ваканциите си на това място – то дори не е село. Има само четири много стари къщи, едната е от XIV век. Реката тече на 50 метра от нас, а жените пред обектива са приятелки от компанията, с която делихме времето на карантината. Голяма банда сме, децата ни се познават от малки“, разказва Елина пред D!VA. Дамите, които обожават природата и очароват публиката със своята съвършена скулптурна плът сякаш без възраст и извън времето, в началото са въвлечени чисто „документално“ в естетското приключение, дирижирано от Кешишева. Тя обаче с лекота и артистичност превръща акцията в живописен спектакъл – в неповторимия свой картинен класически стил, изпълнен със свобода и осигурил й проекта с „Диор“ без никаква конкуренция. 

Всичко в „Лета“ е на лента. Преди 8 години Елина се връща към традицията, след като донякъде се разочарова от дигиталните си „продукти“. Оттогава тя има лаборатория в апартамента в най-стария квартал на Париж – „Маре“, и там, в тъмната стаичка, създава творбите си, които са почти физически осезаеми. А въпреки че фотографиите за „Лета“ се случват в най-трудните седмици на пандемията, в тях няма и нотка на безнадеждност или обреченост, а само предизвикателство към зрителя – за да насочи мисълта навътре към себе си и да чуе съкровения си глас.

„Светът спря за първи път в съвременната цивилизация. Трябваше да си дадем сметка какво правим. Имаше тежки моменти – не знаехме какво ще се случи на следващия ден и как ще свърши всичко. За щастие, в моето обкръжение нямаше хора, които да се разболеят фатално“, споделя Елина. Може би затова във фотографиите има толкова много вода, така любима и задължителна в повечето работи на момичето, родено в Бургас и израснало в Черноморец – вода, която  отмива тревогите и страха както у участниците в този уникален пасторален пърформанс, така и у публиката, която му се наслаждава. Но водата в „Лета“ е преди всичко символ на пречистването – от греховете, натрупани във високооборотната истерия в безкрайната гонитба на хедонизма. Символ е и на особеното душевно състояние на Елина в онзи период на социална дистанция – между страха от действителността и вдъхновението от прекрасното, което създава с ръцете, сърцето и ума си. Полуреалност, полуприказка – достойно за бреговете край Лета, която изтрива от паметта това, което ни свързва с материалното в устрема към духовното, въпреки че то понякога е по-близко до отвъдното, неизвестното и плашещото. 

„Реката на забравата не ни пита какво искаме да забравим. Тя дърпа от нас всичко, което ни пречи да бъдем такива, каквито е необходимо да бъдем, за да продължим“, категорична е във философската си трактовка Кешишева. Тя обаче отрича да е романтичка в битието – освен когато снима.

„Все пак в душата си вероятно съм по-голяма романтичка, отколкото се проявявам във всекидневието. Зависи. На моменти съм, друг път – не. Може би външните наблюдения към нас са по-точни, отколкото тези, които правим самите ние върху себе си. Не се вторачвам в пъпа си, за да открия коя съм, оставям на другите да решат. По-скоро гледам накъде отивам. Мисля, че все повече бих могла да го формулирам, но предпочитам засега да го запазя за себе си. Все още тази тема е само за мен“, искрена е Елина, за която няма значение откъде тръгва човек, за да стане фотограф – дали от подиума като модел, дали от улицата като чистач. Единственото нужно е желанието да твори, което при нея се ражда от съприкосновението с литературата, музиката, живописта.

Но Елина признава, че не е човек на анализа, нито на плановете. Някога, когато пристига от Бургас в София, за да учи журналистика, дори няма някаква представа за бъдещето. Откровено твърди, че рядко е започвала нещо, за чийто финал е била напълно сигурна. Дори моделството е било чиста случайност. А днес като че ли е изтрила от паметта си много от етюдите през 90-те, но не се колебае, че е било крайно интересно. Затова пък детството е завинаги в сетивата и клетките й – радост, светлина, море, щастие, спокойствие, семейство. От персонажите в ранната младост особено ценен й е Камен Воденичаров, който като същински орисник й връчва самолетен билет за Париж, убеден, че скъпата му приятелка ще блести на международния подиум. И така се оказва – някогашният вундеркинд във фешън елита Албер Елбаз буквално се влюбва в нея, а славната дизйнерка Соня Рикел шие промоодеждите по мерките и аурата на българката.  „Просто тогава избрах авантюрата пред сигурността“, споделя Елина, която получи развълнуваните отзиви на Камен Воденичаров за „Лета“ още на премиерата в „Квадрат 500“.             

Spread the love
Публикувано от
Още от Албена Атанасова

Пеги Гугенхайм – секс и изкуство

Аз не съм колекционер, аз съм музей, казва легендарната дама, която върти...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ