Кой си пада по Макдорманд
“Трудно ми е да си представя своите фенове. И макар че те съществуват, нямам никаква представа кои са и какви са. Само в началото на кариерата ми повече или по-малко имах представа с кого си имам работа – основно това бяха мъже, углавни престъпници, изтърпяващи присъди в затвори със строг режим. Мен това не ме разстройваше, само Джоел обожаваше да чете писмата им”, разказва Франсис.
Тя е капсулирала стария дух хора, смятани за изчезващ вид – тези, които си гледат работата и не занимават другите със себе си и проблемите си. С тази разлика, че нейната работа е да играе във филми. Забележителна и странна, отказваща да се подчинява на правилата на модерния Холивуд, тя снима и печели награди. Защото е не просто добра, а великолепна актриса.
Изборът на образите, които играе на големия екран, е точно толкова екстремен, колкото е самата тя – луда жена, тръгнала на лична вендета, номад, учителка по математика. Във “Фарго” играе бременна, носейки по осем часа силиконови подплънки в студа. Не държи да изглежда слаба, да има по-големи гърди и да не се виждат бръчките й.
Франсис Макдорманд е изключително добра в работата си. И го знае. Тя е безпардонна жена, чийто вид, присъствие, осанка и лице излъчват всичко, което трябва да се каже без думи. Неслучайно Клои Жао избира именно нея за реалистичната си приказка „Земя на номади“. Крайният реализъм и екстремността отиват на Франсис като непретенциозните рокли, които носи на някоя церемония по раздаване на награди. И въпреки уникалността на разказа и изпълнението, което тези две жени – Жао и Макдорманд, предлагат в „Земя на номади“, тази година тя се размина със Златния глобус. Но истината е, че Франсис се вълнува от престижни награди точно толкова, колкото и от тоалетите си.
Но е от малкото актриси, за които се пишат роли
Франсис получава първата си номинация за „Оскар“ не за филм със съпруга си, а за „Мисисипи в пламъци“ на Алън Паркър, появил се година след „Да отгледаш Аризона“ на братята Коен, където си партнира с Холи Хънтър и Никълъс Кейдж. Въпреки че снима активно във филмите на съпруга си и брат му и „Фарго“ е на път, Франсис не спира да играе и на сцената. За Стела Ковалски в „Трамвай Желание“ е номинирана за награда „Тони“, става член на експерименталната театрална компания The Wooster Group и по-късно се превръща в една от 17-те актриси, които имат така наречената Тройна корона в индустрията – „Тони“, „Еми“ и „Оскар“. Към тях може да добавим и „Златен глобус“, който получава през 2018-а за „Три билборда извън града“ на Мартин Макдона – ролята е писана специално за нея. А на церемонията получава своя “Оскар” за нея без грим и прическа.
Франсис рядко отказва работа, но прави големи паузи между ролите. Във филмографията си има едва 68 заглавия, сред които телевизионни сериали и дори анимационни филми.
“Ако трябва да сме точни, аз съм участвала в повече филми, отколкото е режисирал Джоел. И броят на режисьорите, с които съм работила, доста превишава броя на актьорите, с които е работил той. Но това не означава нищо. Веднъж преди няколко години с Джоел бяхме в Кан на премиерата на “О, братко, къде си”. И докато бродехме заедно по червения килим, попаднахме в обективите на хиляди фотоапарати. На другия ден приятели ми показаха снимката ни в един вестник с коментар “Режисьорът Джоел Коен, награден със “Залтна палма” за филма си “О, братко, къде си”, и неизвестна жена”.