България няма Ромео и Жулиета, но има Пейо Яворов и Лора Каравелова. Вечната и може би най-трагична любовна двойка в историята ни е обезсмъртена в националната арт вселена с една пиеса и един филм – „Нирвана“ от Константин Илиев и „Дело 205/1913“ на Киран Коларов. Рискът за актьорите в образите на великия поет и последната му муза е огромен, но който спечели, влиза като емблема в хрониките.
„Нирвана“ е от творенията, които се превръщат във второто име на своя автор. Първата премиера излиза през 1983 г. в „Сълза и смях“. Режисьор е Леон Даниел, за когото това е „Човешката комедия на времето, в което живеем“. Константин Илиев дори не назовава героите си – те са Мъжът и Жената, за които смъртта е единственият изход от лабиринта на страстта и ревността. Отношенията им са сложни до парадокси – двамата идват от различни светове. Той е велик поет, но и непоправим бунтар и харамия от обикновения народ, чиято душа кърви заради живата рана Македония. Тя е високообразована в Европа красавица от столичния хайлайф – дъщеря на министър-председателя Петко Каравелов, племенница на революционера Любен Каравелов. Няма как да бъде заподозряна в липса на патриотизъм, но въпреки това не може да понесе конкуренцията на Македония в сърцето и стиховете на Пейо, нито конкуренцията с мъртвата му любима Мина, нито мъчителното убеждение, че той спи със семейната им приятелка Дора Конова – съпругата на писателя Михаил Кремен. Константин Илиев вплита разтърсващите исторически факти и настроения в сюжета на „Нирвана“, излизайки от конкретиката, за да стигне до архетипния психологизъм, но без да търси отговор на въпроса, задаван от враговете на Яворов: дали Лора сама обръща пистолета към сърцето си, или оръжието гръмва, докато двамата се карат жестоко, както се случва дни и нощи преди смъртоносния спор. В „Сълза и смях“ Цветана Манева и Марин Янев правят страхотен дует, който започва с насочен към главата на Яворов револвер – всичко е в полусянката между съня и реалността. Тя е фина и елегантна, иронична и дръзка, предизвикателна и нагла, еманципантка от сой. Той е отчужден в страданията си за разпокъсаното отечество, за отишлата си без време Мина, за фаталната невъзможност да се отдаде безрезервно на Лора. Цяла София е очарована от представлението – и по стара традиция тръгват приказки: дали пък Манева и Янев не са станали прекалено близки и извън прожекторите, защото електричеството между тях е съвсем осезаемо.
Следващият тандем е Владимир Пенев и Албена Георгиева – те са на възрастта на Яворов и Лора, което ги свързва физически с персонажите им. Тяхната „Нирвана“ през 1994-та е в трактовка на Маргарита Младенова. Реакцията на публиката е еуфорична – за първи път на голямата сцена в Народния театър се случва камерна, а не батална драма. Всичко е в черно, всичко е въздействащо – после продължава в „Сфумато“. Пенев е атлетичен и излъчващ магнетизъм Яворов въпреки никаквата визуална прилика, а почитателките му се тълпят за автографи след финалните овации.
„Преди нас бяха Цветана и Марин и нямаше как да не отчитаме вероятните сравнения. А аз действително бях много обсебен от Яворов. През цялото време съм на негова страна, така е и до днес. Никога не съм бил от привържениците на тезата, че той е виновен за смъртта на Лора. Всъщност вината и отговорността за разпада или възхода на всяка връзка винаги са по-равно“, коментира Владо Пенев. Той разказва и страхотна случка около създаването на текста.
„След като Коста Илиев решава, че е готов с „Нирвана“, отива на гроба на Яворов и Лора с изписаните листа в ръка. Не знае защо го прави и какво очаква, но чувства, че така трябва. И тогава изведнъж от страната на Лора усеща някакъв тип негативна реакция. Прибира се и започва нов вариант.“ След като чува за всичко това от самия драматург, Пенев започва да му иска въпросната първа версия, та да види какво толкова не се е харесало на Лора. Но авторът обяснява, че я унищожил. „В сюжета, който всички познаваме, Коста много защитава Жената“, добавя двусмислено Пенев. За изненада на гилдията чудесната Албена Георгиева след „Нирвана“ силно редуцира ролите, които й предлагат. Ограничава участията си предимно в орбитата на „Сфумато“.
Иван Добчев поставя „Нирвана“ в Пазарджик с Ирмена Чичикова и Христо Бонин. Обич, омраза, отчуждение и двойно самоубийство. Ирмена остава съвършено гола пред публиката вероятно за да акцентира върху мерака на Лора да свали всичко от себе си и да разкрие картите си докрай, да заяви тоталната си освободеност и независимост, подгонена от демоните си. Но когато в салона влизат тийнейджъри, те въобще не стигат до подобни анализи, а се вълнуват само от останалата без нито една дреха върху изящната си плът Ирмена, а думите, които подвикват към нея, въобще не са за споменаване.
Да се пробват като Яворов и Лора в „Нирвана“ под диригентската палка на Максима Боева, се осмеляват още Ирина Митева и Александър Евгениев. Тя се прочу покрай „Откраднат живот“, а като Лора е „гола, нахална и млада“. Той закова любопитството като Йоан Кръстител в “Саломе” на Диана Добрева в Армията. Впечатляващият актьор е от прясната реколта секссимволи, които работят каквото се изпречи пред погледа им – от забъркване на коктейли и фотосесии до онлайн сериали и клипове, гони късмета си в Англия и Кипър, но все пак завършва НАТФИЗ.
Най-новите Яворов и Лора са Деян Донков и Радина Кърджилова. Спектакълът в „199“ е на Стилиян Петров, който сякаш продължава започнатото от професорката си в НАТФИЗ Маргарита Младенова и нейния асистент Владимир Пенев. Във фокуса са войната между половете, сексуалната революция, дебатът за необходимостта от брака като институция – някои литературни изследователи твърдят, че Яворов и Лора дори не са венчани. Донков е суперхаризматичен като меланхоличния до отчаяние Яворов. И въпреки че лицето му е далеч по черти от това на поета, повече от ловко използва щрихи от характера и натюрела, познати ни от учебниците. Радина Кърджилова е като оживяла Лора, от която извира емоционален и социален егоцентризъм. Тя е мотивирана от погубващата я амбиция да бъде провъзгласена и запомнена като най-голямото вдъхновение на Яворов. Деян и Радина затаяват дъха на зрителите в „199“, докато текат обрати и ретроспекции от битието на Мъжа и Жената, събрали много от духа на епохата, но изгубили себе си още преди изстрелите да изтрещят на „Раковски“.
Иван Радоев и Елена Петрова са Яворов и Лора, след като къдрокосата красавица се превъплъщава и в Мина Тодорова за „В полите на Витоша“. Бойко Илиев нарича поетичния пърформанс „Часът на синята мъгла“ – по любимото си стихотворение на Яворов.
В Лондон българката Доля Гавански от кинохита „18 процента сиво“ увлича Майкъл Мюлер в най-тъжния романс на Балканите. „Нирвана“ влиза още в афиша на Театър „121“ в Москва, на трупата в Щип. Пиесата е преведена на много езици заради космополитните си послания.
В киното едва ли някой скоро ще посегне да екранизира мрачната любовна история след „Дело 205/1913“. Явор Милушев може и да не е прероденият Яворов, но така се слива с него, че е трудно човек да си представи друг в тази роля. Той сякаш материализира тъгите на някогашния телеграфист в Анхиало, наричан „чирпански циганин“ в обкръжението на Пенчо Славейков, доктор Кръстев и Петко Тодоров. Актьорът е достатъчно известен и преди този свой съдбовен образ. Пословичен е онзи случай, в който той – красив и дългокос, чува реплики между две жени на „Ангел Кънчев“: „Ах! Боже, Боже! Държавата за такива уличници дава пари във филмовете да ги показват!“ Седмици след това се оказва, че одумващите го са шивачките, които ще приготвят ризите му за „Дело 205/1913 П. К. Яворов“.
Сагата започва през 1980-а. Киран Коларов среща Явор на „Графа“ и му казва, че иска от него да изиграе поета, но го зарича да пази проекта в тайна. Причината е много проста – синодалните старци от съответните комисии не харесват Милушев. Нещо им е много разкрепостен, че и начетен, пък и със синя кръв. А и не приличал на Яворов, макар с просто око да се вижда, че са като две капки вода. Когато филмът постигна грандиозния си успех, същите тези чиновници изтъкват точно обратното – бил като двойник на Яворов, та затова хората се тълпели в салоните. Киран Коларов шеговито уточнява, че е длъжен да целуне ръка на съдбата заради избора си. Милушев е не по-малко благодарен на Бога. А за да влезе в кожата на Яворов, актьорът се подлага на драконовска диета и сваля 18 килограма. Толкова е измършавял, че по „Главната“ в Пловдив жив го оплакват и почитатели му изпращат екзотични плодове, за да набави естествени витамини. Докато снимат, Живко Гарванов му носи специално сварено месо без тлъстини, та да му стигне енергията. Явор и Киран Коларов имат изумителна хармония – разбират се почти без думи, а другите в екипа не могат да се начудят как го постигат. Не липсва и мистика – докато камерите се въртят, изведнъж изчезва предсмъртната бележка на Яворов. За да не губят време, Явор Милушев я възстановява едно към едно. Катя Иванова обаче остава далеч от имиджа на Лора като съблазнителка и манипулаторка. Затова пък Цветана Манева тук е Мина: голямата любов на лирика революционер, на когото повечето събратя по перо не могат да простят божествения талант.
