Приятелка с царя и царицата
Жан и Джулия Бул се запознават с НВ Симеон II и доня Маргарита в Мадрид и между тях се установяват дружески отношения, базирани на взаимно уважение и надеждата да участват в промяната на България. За един Трети март Джулия организира грандиозен прием за царя в апартамента си в Париж. Присъстват 100 души, между които са писателите Цветан Тодоров и Юлия Кръстева. Полицията блокира авеню „Фош“ заради лимузините, а любопитните парижани се чудят какво е това видимо височайшо стълпотворение, сред което се чува толкова непознат за тях език.
Христо Куртев разказва в мемоарите си „Приключението Живот“ за интересен диалог между Джулия и Симеон Сакскобургготски. На обяд в ресторант Village Bulgare царят се колебае дали да сложи второ кебапче в чинията си. Джулия Бул го подканя най-любезно: „Вземете си, Ваше Величество, дори и да не го изядете докрай…“ А той й отговаря: „Не, госпожо, изяждам всичко, поставено в чинията ми. Бях военновременно дете и досега никога не вземам повече от това, което мога да изям.“ Куртев и Джулия са заедно с Негово величество и на концерт на Силви Вартан в Двореца на спорта в Париж. По това време вече се знае, че родената в Искрец световна звезда организира благотворителни събития за своята фондация „Силви Вартан за България“ и всеки помага според портфейла си. След шоуто, овациите и комплиментите в гримьорната Христо Куртев води групата начело с царя в клуба на „Риц“ и в един от най-разкошните хотели в света, перлата на площад „Вандом“, цялата компания говори на родния език.
Жан Бул умира в началото на 80-те и 25 години по-младата от него Джулия става една от най-заможните жени в Париж. Зимните ваканции прекарва в прочутия курорт Гщаад, където с вече разведения Христо Куртев гостуват в хижата на Койчо Белчев, наследник на тютюневата фабрика „Слънце“. През вечер са в култовия „Игълс клъб“ и вдигат тостове с представители на европейския джет сет. Поливат „сладкия живот“ с шампанско, но когато ги подгони носталгията, се качват на самолета за Белград, а оттам с кола стигат до Охрид, щастливи, че са с една крачка по-близо до забранената родина. Настаняват се край езерото и се чувстват като у дома – особено на пазара, където всички говорят на чист български език.
След като социалистът Франсоа Митеран печели президентските избори през 1981-ва, Джулия Бул е сред хората от висшето общество, които разпродават имотите си, стреснати от кратката рецесия. Къщата в Баланкур за малко да бъде купена от България за нуждите на посолството в Париж, но сделката зацикля. Затова пък могъщ индустриалец, собственик на фабрики край Париж, брои милиони за прекрасния дом на Бул, познат на цялото светско общество.
Джулия продължава да събира възхитени погледи на соарета, коктейли и премиери, както на фамозния бал, даван от барон Ги и баронеса Изабел Алар в „Максим“, така и в българската кръчма „При Симо“. За 80-ия рожден ден на барон Фон Панц, чиято американска съпруга притежава прочутата козметична компания Аvon, българката дефилира с прическа във формата на конус, която не може да влезе в кола с покрив и Куртев наема открита лимузина. „Винаги трябва да правиш нещо различно, за да те забележат“, е философията на Джулия.
В началото на 90-те Джулия Бул започва редовно да се прибира в България, вижда се и с първия си съпруг. Заедно с Христо Куртев още преди години са започнали да работят за каузата на царя, чийто идеал е конституционната монархия. Именно те помагат на Кеворк Кеворкян да направи интервюто със Симеон Сакскобургготски за „Всяка неделя“. В София Джулия, която е внучка на двама царски генерали и дъщеря на пловдивска адвокатка и поетеса, участва активно в дейността на Международната академия за изкуствата, която са регистрирали в Париж заедно с професор Любомир Тенев и Христо Куртев, а нейни почетни членове са княгиня Мария-Луиза, Милчо Левиев, Никола Гюзелев, Стефан Груев, Юри Буков, Цветан Тодоров, Юлия Кръстева. Организира дамски сбирки и следобедни чайове в апартамента си на пъпа на столицата, не пропуска ревютата и баловете, които в началото на демокрацията бяха важни локации в графика на мечтаещите да стигнем Европа и по този параграф, възкресявайки традициите на добрата стара буржоазия.
