Милица Гладнишка: Яркото кълбо на щастието

Фотография Светослав Караджов

Нестандартна беше първото определение за Милица Гладнишка, което се оформи в главата ми, докато я гледах в комедийния телевизионен сериал „Етажна собственост“ преди десетина години. Или поне така я формулирах официално, защото не ми беше удобно да кажа луда. От тези, лудите, за които казват, че въртят земята. Естествена, пластична, забавна и смела, на всичкото отгоре и неимоверно музикална, Милица се пласира в сценичните изкуства, наблягайки на пеенето. И на смеха.

Прочетох преди време едно интервю с нея, в което тя се определяше като момиче, което обича живота и смеха и иска хората да са щастливи. И още казваше в това свое интервю: „…най-важното за един човек е да уважава живота във всичките му форми и да върти в себе си яркото кълбо на щастието, което зарежда не само него, но и околните.“

Имах няколко незабравими срещи с Милица и, опознавайки я, а тя ме допусна много близо до себе си, разкрих в нейно лице едно трепетно и любопитно момиче, на което невинаги му е било лесно, но винаги е било оптимистка и не е спирало да върти онова ярко кълбо на щастието, от което и себе си да зарежда, и другите…   

Милице, с какво си заредила пушката, която очаквам да гръмне след края на извънредната епидемична обстановка, а може би и направо в нея?

Сигурно е, че ще играем „Титанично“ на 14 юли в Летния театър в Бургас. Там знаеш, че казвам: „Гледайте от веселата страна на живота! Или на смъртта! Изобщо където ви свари. Какво като ни е ударил някакъв айсберг? Ами ще го ударим и ние – ще го ударим на купон!”

Че ти не спря с тоя купон, какво друго, ако не купон беше видеото „Пандемичен  рок“?

Е, не е същото, като да го правиш пред жива публика. Затова се надявам скоро да продължим с проектите, спрени от пандемията и извънредното положение. С Ненчо Балабанов и Ангел Заберски работихме върху спектакъла „Бъркотии в операта“, надявам се да успеем да го подготвим за септември в Летния театър на Русе, нали го правим с Русенската опера. Спектакълът „Брачни безумия“ на Алексей Кожухаров, който пълнеше залата, също е на ред. Заедно с „На един пръст от рая“, много смешна история, в която си партнираме с Маца. Пак е на Алексей Кожухаров. С кукления театър подготвям рок мюзикъла „Мери Попинз“ с Веселка Кунчева, с която миналата година направихме „Последният човек“ по Джордж Оруел, там играя Големия брат. Пак с нея през септември ще започнем в кукления театър на Стара Загора „Майстора и Маргарита“. Познай дали няма да съм Маргарита, освен че ще правя музиката! 

Все да те питам, ама все не е дошъл ред – ти защо се отказа да продължиш в този толкова смешен сериал „Етажна собственост“, който те направи широко известна и много популярна?

Аз там попаднах случайно. Така, както си пеех със секстета, Албена Колева е отказала да се снима в ролята на Мими Драмбозова и мен ме  предложили Мариета Мърфи и Милена Маркова. Изкарах три сезона и реших, че няма какво повече да дам на сериала. Тогава ми се обади Маги Халваджиян и ме покани в първото издание на „Капките“. Много беше смешно: „Здравей, аз съм Маги Халваджиян. Какво правиш?“ И аз, нали не мога да лъжа, си признах, че пържа филийки.

Досега се помни и споменава участието ти в този формат, в който за една бройка не спечели. Ти с какво го помниш?

Беше страхотно изживяване и истинско приключение! Аз изпитвам страх от комисии, но имах щастието да ме поканят в предаването без изпит. Мисля, че с Мария Игнатова бяхме единствените участници, които физически трепереха в асансьора. Спомням си и колко трудно ми беше да пея като Адел и да взема високите тонове не нежно и джази, а мощно и гърлено.

Spread the love
Публикувано от
Още от Ваня Шекерова

Адаптогените – рестарт за имунитета

Пандемията от Ковид 19 ни накара да се замислим за имунитета си,...
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.