В края на 50-те Оливия за пореден път демонстрира вродената си дарба да бъде модерна и независима – тя е от малкото, които експериментират с новото изобретение, наречено телевизия. Отдавна е на „ти“ с киното и е безкрайно любопитна към онова, което може да й предложи неочакваният жанр. През 1964-а се появява за последен път в главни роли в два психотрилъра, които излизат един след друг – „Жената в клетката“ и „Тихо, сладка Шарлот“. Но след тях настъпва затишие и Де Хавиланд се принуждава да приема офертите от телевизиите, въпреки че
ненавижда рекламите за сапуни и прах за пране
25 години участва във филми и сериали – до 1988-а. За последно влиза в тв студио за драмата „Жената, която той обичаше“. През 90-те Оливия минимализира присъствието си по червените килими. Отзовава се само на покани, свързани със събития, посветени на „Отнесени от вихъра“. На тях разказва прекрасни истории от епохата, в която киното е най-големият феномен и най-сладката илюзия. Но не е от жените, които тънат в носталгия. В живота никога не е била Мелани – скромна, сдържана, готова да прости греховете на всеки, който се разкае. Тя винаги е била сред победителите – без склонност към компромиси в името на роднински ангажименти. Освен със своята Мелани Де Хавиланд се прочува и с още нещо.
38 години не разговаря със сестра си
Пословичната им вражда започва почти от раждането – разликата им е само година и три месеца. Из изписаното за Оливия и Джоан се промъква идеята, че по-малката сестра е по-голямата красавица. Но пък майка им – Лилиан Огъста, е била убедена, че Оливия ще стане по-добрата актриса. Неслучайно Джоан почти сто години повтаря, че винаги е свирила втора цигулка – не само защото е доизносвала роклите от общия гардероб. „Често нямах нищо против, защото мама купуваше най-доброто, най-елегантното за нея, но Ливи ги режеше с ножица, за да ми докаже, че това, което е нейно, няма да стане мое“, разказвала е Джоан. Затова при първа възможност взема фамилията на пастрока им – Фонтейн. Случвало се е двете да си оспорват една и съща роля и да бъдат номинирани в една и съща категория. През 1942-ра Джоан прибира статуетката за „Подозрение“, а Оливия е сред загубилите. Не се поздравяват, когато някоя от тях печели – и по вина по-скоро на Оливия. В края на 70-те Фонтейн описва отношенията със сестра си: „Оливия винаги ме обвиняваше, че съм първа – първа се омъжих, първа взех „Оскар“, първа родих. Ако умра първа, тя ще бъде много доволна.“ Джоан, която се омъжва четири пъти, е известна с ролите си във филмите на Алфред Хичкок – отива си през 2013-а на 96. Де Хавиланд и Фонтейн все още са единствените сестри в историята на киното, които притежават „Оскар”.
Малко преди да навърши 101, Оливия е провъзгласена за Дама командор на Ордена на Британската империя – удостояват я с най-висшето отличие заради заслугите й към английската драматургия. Самата кралица Елизабет Втора я обявява за лейди и най-възрастната носителка на престижната титла. Де Хавиланд обаче вече не смее да пътува и приема честта от посланика на Нейно Величество във Франция. “Това е най-удовлетворяващият ме подарък за предстоящия рожден ден”, коментира актрисата за медиите. През 2010-а Джеймс Айвъри я убеждава да работят заедно, но проектът с работно заглавие The Aspern Papers пропада. Това е годината, в която френският президент Никола Саркози отличава холивудската легенда с Ордена на Почетния легион.
