През последните години така наречените суперхрани станаха суперхит и важна част от хипстър културата. И като всеки суперхит неизменно пораждат въпроса доколко наистина са изключително полезни и жизненоважни и доколко са обикновен маркетингов трик.
Какво сочат фактите? Има храни, които съдържат големи количества витамини, минерали и антиоксиданти и дават на организма много повече енергия. Свойствата им са известни от дълбока древност както по света, така и по нашите земи – като част от диетата на войниците в Римската империя например. Техният бум не е нещо ново, а по-скоро преоткриване на добре забравеното старо. Това си има и логична причина – все повече хора преминават на вегетариански и вегански режим и се налага да си набавят липсващите хранителни елементи, които иначе биха получавали от животинските продукти.
Факт е обаче и друго. Модерните градски обитатели предпочитат да си купят скъпоструващи екстракти от коприва и чесън, вместо да си наберат коприва и да я сготвят с чесън. Човек е така устроен, че нещата, които звучат екзотично и струват много, му изглеждат несравнимо по-ценни и полезни. Някак по-цивилизовано е да пиеш комбуча, а не зелев сок, нали?
Истината е, че макар женшенът, чиата и годжи берито да са безспорно полезни и да имат своето място в хранителния режим, около нас е пълно със суперхрани. По дворовете, ливадите, пчелините, в кухните на бабите. Може би не са толкова престижни, но за сметка на това са истински и достъпни. Ако решите освен модерните суперхрани да включите в менюто си и традиционните местни, сега му е времето (пък и сезонът).
Злато от пчелите
За пчелните продукти – челните места. Медът е толкова полезен, че можем да му посветим десетки страници (и вече сме го правили в миналогодишния ни септемврийски брой). Все пак ще повторя, че той е източник на лесно усвоими въглехидрати, безценен при спешна нужда от енергия. Влияе благоприятно върху стомашно-чревния тракт и сърдечносъдовата система, има противовъзпалително, антимикотично и антибактериално действие. Повишава имунната защита на организма, особено в комбинация с лимон и джинджифил. Като прибавим и ползите му за красотата, вече няма никакво съмнение, че във всяка кухня трябва да има буркан мед. Вероятно знаете, че не е добре да се слага мед във вряла течност, защото отделя токсични вещества, но ще напомня и това.
Пчелният прашец е друго чудо на природата. Според специалистите той е една от най-съвършените храни, тъй като съдържа почти всички елементи, необходими за правилното функциониране на организма. Полезните свойства на меда при него са още по-концентрирани, богат е на витамини, минерали и фолиева киселина, а по съдържание на протеини и аминокиселини изпреварва всички останали животински източници.
Древните тайни на зърното
Напоследък зърнените култури са малко или много низвергнати заради все по-разпространената непоносимост към глутена (къде истинска, къде въпрос на мода). Реабилитира ги лимецът, много стар сорт пшеница с високо съдържание на витамини от групата B и Е, протеини и микроелементи като цинк, магнезий, фосфор, калций, калий и манган. Основна храна в древността, в по-ново време лимецът бил пренебрегван заради по-трудното отглеждане и по-ниските добиви. За сметка на това е много по-хранителен от обикновената пшеница, не е генномодифициран, а глутенът в него е в минимални количества. На всичкото отгоре не поема отровните вещества от почвата. Истински супергерой.
Просото е другият безглутенов шампион, също позабравен. Днес го възприемаме по-скоро като храна за птици, но навремето е имало сериозно присъствие в българската кухня. Богато на витамини от групата В, протеини и аминокиселини, просото подсилва имунитета, помага при колит, диабет и чернодробни заболявания и дава енергия на мускулите. А бабината просена каша, допълнена с ядки, мед и сушени плодове, може да бъде добра алтернатива на мюслито.
