Трудно ли е да избереш на кастинг актьори, които да се превъплътят в образа, който ти вече си изградил в мислите си?
Всичко е трудно. И така трябва да бъде, защото ако нямаш енергия да преодоляваш препятствия и да имаш високи цели, нещата не се получават особено добре или поне при мен е така. Подсъзнателно си търся трудни неща, трудни проекти. Новият ни филм беше много труден проект.
Как се спря на Руши Виденлиев и Доля Гавански за главните роли?
Търсех необикновени актьори, чрез които да направя образите на Зак и Стела. Актьори, които могат да пресъздадат тези образи и да са валидни за всеки мъж и всяка жена. И двамата имат много интересен житейски опит в различни страни и заедно с това много интересен емоционален диапазон.
Харесах Руши за ролята на Зак още от „Цвета на Хамалеона“ на Емил Христов. Виках го на проби много пъти. Дълго време не можех да намеря актриса за ролята на Стела и Доля Гавански се появи в последния момент.
Как се финансира такъв огромен проект?
Ние не знаехме точно дали ще го финансираме и дали ще успеем със сигурност, защото ни трябваше широка копродукция. Освен подкрепа от държавите, в които по сценарий трябваше да снимаме, намерихме и други копродуценти, така филмът сега е копродуция между България, Германия, Северна Македония, Сърбия и Белгия. Опитвахме с наши партньори в чужбина. Разбира се, преди това имахме и много откази, но когато сценарият се избистри, успяхме да се справим. Беше дълъг процес от две години и половина, докато затворим цялото финансиране, за да започнем снимки.
Какво очакваш следпремиерно и какъв е пътят на един филм?
Какво очаква всеки, който рисува картини, или изпълнител, който изнася концерт на сцената? Да го разберат (смее се), да докосне. Да се получи този обмен на енергия и разбиране.
Авторът на романа доволен ли е от филма ви?
Книгата и сценарият са различни неща. Още преди години Захари се съгласи да опитаме с други сценаристи, за да получим „свежи очи“ върху темите. Нашата цел беше да ги адаптираме в сегашно време и мисля, че успяхме да запазим главните теми на романа. В крайна сметка мисля, че филмът е самостоятелно произведение по мотиви от романа. Сценарият е създаден от Хилари Нориш и Доля Гавански, аз също участвах активно в целия процес. Мисля, че на тези, които са чели книгата, ще им е много интересно да видят филма.
Какво ни подтиква да емигрираме днес и приличаме ли на птиците?
Такова движение, каквото има в момента по света, не е имало отдавна. Говоря генерално – това преместване не е само българско, търсенето на прехрана, бягането от мизерия… да, има и такива, но основно хората имат мечти. И те опитват и отиват някъде. Имат нужда от друг въздух. Мечтите са в основата на всичко.
Пътуващият човек?
Пътуващият човек много често е самотник. Нашият герой среща по пътя си и други самотници от Европа. Пътуващият човек търси, наблюдава, пораства. Героят Зак пораства. Пътуването е свързано с нещо неочаквано. Никога не знаеш какво ще ти се случи, кого ще срещнеш и как ще се промени животът ти. А самото пътуване е желанието ни за опознаване на света и на хората.
Къде е нашият дом?
Това е един от въпросите, които си задаваме във филма. Защото не можем да разберем със сигурност дали нашият дом е там, където сме се опитали да го направим, или е там, където сме родени. Домът ни е там, където се чувстваме по-добре. Но често си мислим, че е по-добре там, където не сме.
Какво е любовта?
Любовта е нещо, което ме кара да се чувствам добре, да съм щастлив. Но тя е и приятелство, и обич, и доверие, и много неща. Тя не трябва да предизвиква хаос.
Кой е най-щастливият момент в живота ти?
Със сигурност е раждането на моите деца. Имам две прекрасни деца – Христо и Борис, които сега растат и опознават живота и музиката. И двамата свирят на пиано. Любовта също.
На какви добродетели учиш синовете си?
Да бъдат честни, вярвам, че така са по-добре със себе си. Уча ги да имат мечти, надявам се да намерят някаква страст, която да ги движи независимо с какво ще се занимават, да търсят своята посока и да вярват, че могат да успеят и че няма нищо невъзможно.
Харесва ли ти да живееш в България и би ли предпочел да си някъде другаде?
Бих предпочел да се развивам, да работя, да имам нови приятелства, нови сътрудничества. Не се чувствам зле тук. Животът в България има много преимущества, колкото и да си мислим, че всичко е прашно и мръсно. Но има много социални проблеми, хора, които живеят бедно, особено пенсионерите. Мисля, че не би трябвало да забравяме хората, които са ни отгледали. И не разбирам защо никой не реагира.
Накъде иска да полети сърцето ти?
Освен филмови проекти, които са в главата ми, голям романтик и мечтател съм и вярвам в изкуствата. Всеки ден си казвам, че ще седна да рисувам. Имам десетина празни платна, които ме чакат. Обичам фотографията и снимам, сега ще направя още една изложба в София.
Каква е твоята главна надежда?
Светът да излезе от тази дупка, в която е, и да навлезе в по-романтичен период. Хората, политиците, които управляват, да спрат да създават конфликти и да говорят само за своите интереси. Заради подмяната на понятието истина мисля, че младите хора не виждат нищо мотивиращо за себе си в бъдещето. Това ми е надеждата – светът да излезе от тази еуфория на конфликтност и да премине към следващ етап на разум.
