Чувстваш ли се привилегирован, че работиш с най-близките хора от семейството си?
Имам щастието донякъде в моето семейство да се допълваме в моя бранш, но невинаги това е лесен процес. Сигурен съм, че ако не бяхме семейство, нямаше да сме толкова откровени, а това е един огромен гръб. Творческата работа с баща ми като композитор, брат ми като продуцент, майка ми, която също участва в реализирането на музиката, е нещо прекрасно. В едни семейни отношения по-лесно може да си кажете направо кое харесваш и кое не, докато на творческия човек, който не ти е така близък, невинаги му допада това. Чувствам се привилегирован, че в труден момент, когато направихме един много сложен филм, който много пъти беше на ръба дали ще се случи, дали изобщо ще се снима, видях, че има много хора, които ме подкрепят, помагат ми и ме обичат.
Майка ти Елена е вашият ангел пазител и организатор, но кажи ми как се работи с баща ти!
Драматично. И двамата сме темпераментни, понякога с различни визии. Но магията на неговия опит и талант се вплете във всичко това, което аз си представях и исках. По време на процеса на създаването на музиката пак пропуших, но сега смятам, че баща ми направи великолепна музика за филма, която се превърна в един от главните герои. За мен тя действа и работи, помага в дълбочина на действието, на актьорите, подкрепя ги много балансирано.
Какво означава да продължиш, да опазиш и да издигнеш още по-високо името на баща си?
Не сте първите, които ми задавате този въпрос, но аз никога съм се сравнявал с баща ми, нито така съм възпитаван. Той е постигнал толкова много неща в творчеството си. Той си е той, аз вървя по своя път.
Лесно ли се работи с брат ти – Борислав Чучков?
Работим в една посока и интересното е, че всеки е полезен в различни неща. Тези съчетания много ни помагат да имаме точно такава среда на тези нюанси на сивото, които се получават, когато единият дърпа малко на една страна, а другият – на друга. Как да избираме проектите, как да ги правим, как да менажираме нашите компании. Сложни са ни взаимоотношенията, но въпреки споровете вървим в една посока.
Въпреки че никой от двама ви не продължи с музиката, има друг вид приемственост в семейството ви. Помня, че и ти свиреше на пиано, нали?
Освен че съм учил музика като дете и тя винаги е присъствала в семейството ми, много ми помага в режисурата. Музиката е част от мен. Обожавам различни жанрове, особено класическата. Да владееш музикален инструмент, изисква особена дисциплина и талант, а мен ме привлече повече рисуването. В един момент видях твоя брат Стою колко хубаво рисува. Бях у вас, няма да го забравя, и го попитах при кого се учи, дали при баща ви. Той ми отговори, че ходи в съседния блок при една учителка и може да ме заведе. Аз попитах майка ми и баща ми дали мога да отида на уроци по рисуване и така започнах. Влюбих се в рисуването. Започнах да посещавам курсове и да се подготвям за Художествената гимназия, където бях приет по-късно. Паралелно с това си имах и любов към киното и някак си знаех, че искам след това да продължа да уча режисура. Но музиката и изобразителното изкуство ми дадоха голяма дълбочина, особено сега, когато съм режисьор. На мен музиката ми даде чуство на ритъм, темпо, теми, композиция, форма, нещата, които са част от моето разбиране за кино.Трябва да познаваш тези изкуства, защото киното е съчетание от много компоненти – музика, литература, изображение, композиция, работа с актьора… След Художествената гимназия продължих в НАТФИЗ и завърших кинорежисура при академик Людмил Стайков.
